Жозеф Лиувил (на френски: Joseph Liouville) е френски математик.

Жозеф Лиувил
Joseph Liouville
френски математик
Роден
Починал
Париж, Франция
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Учил вЕкол политекник
Научна дейност
Областматематика
Учил приСимеон Дени Поасон
Луи Жак Тенар
Работил вЕкол Сантрал Пари
Екол политекник
Видни студентиЙожен Шарл Каталан
Николай Бугаев
Известен сТеорема на Лиувил
Жозеф Лиувил в Общомедия

Биография

редактиране

Лиувил е роден в Сент Омер, Франция, на 24 март 1809 г.[1] Син е на военен служител, оцелял след Наполеоновите кампании.

Завършва Екол политекник през 1827 г. След като известно време работи като асистент в различни институции, сред които Екол Сантрал Пари, той е назначен за професор в Екол политекник през 1838 г. През 1850 г. е назначен в катедрата по математика в Колеж дьо Франс, а през 1857 г. – в катедрата по механика.

Освен с академичните си постижения, той е и много талантлив организатор. Той основава „Списание за чиста и приложна математика“ (на френски: Journal de Mathématiques Pures et Appliquées), което държи високата си репутация и до днес и цели насърчаването на работата на математиците. Той е първият, който прочита и оценява важността на непубликуваните трудове на Еварист Галоа, които се появяват в списанието му през 1846 г. Лиувил се занимава известно време и с политика, ставайки член на Национално събрание през 1848 г. Въпреки това, след като претърпява поражение на законодателните избори през 1849 г., той изоставя политиката.

Лиувил работи в различни области на математиката, включително теория на числата, комплексен анализ, диференциална геометрия, но и математическа физика и дори астрономия. Става известен най-вече с едноименната си теорема. В теорията на числата, той става първият, доказал съществуването на трансцендентни числа чрез верижни дроби. В математическата физика, Лиувил има два фундаментални приноса: задачата на Щурм-Лиувил, която разработва с Жак Шарл Франсоа Щурм и днес е стандартна процедура за решаване на определени интегрални уравнения, и установявайки, че ходът на времето е мярка, запазваща се за Хамилтонова система. В Хамилтоновата динамика Лиувил въвежда и понятието за „променливи на ъгъл-действие“ като описание за напълно интегрируеми системи.

Той е член на Френската академия на науките от 1839 г.,[2] чуждестранен член-кореспондент на Петербургската академия на науките от 1840 г., чуждестранен член на Британското кралско научно дружество от 1850 г.[3] и чуждестранен член на Кралската шведска академия на науките от 1851 г.

Умира на 8 септември 1882 г. в Париж. Името му носи кратер на Луната.

Източници

редактиране