Жозеф Лиувил
Жозеф Лиувил (на френски: Joseph Liouville) е френски математик.
| Жозеф Лиувил Joseph Liouville | |
| френски математик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 септември 1882 г.
Париж, Франция |
| Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Учил в | Екол политекник |
| Научна дейност | |
| Област | математика |
| Учил при | Симеон Дени Поасон Луи Жак Тенар |
| Работил в | Екол Сантрал Пари Екол политекник |
| Видни студенти | Йожен Шарл Каталан Николай Бугаев |
| Известен с | Теорема на Лиувил |
| Жозеф Лиувил в Общомедия | |
Биография
редактиранеЛиувил е роден в Сент Омер, Франция, на 24 март 1809 г.[1] Син е на военен служител, оцелял след Наполеоновите кампании.
Завършва Екол политекник през 1827 г. След като известно време работи като асистент в различни институции, сред които Екол Сантрал Пари, той е назначен за професор в Екол политекник през 1838 г. През 1850 г. е назначен в катедрата по математика в Колеж дьо Франс, а през 1857 г. – в катедрата по механика.
Освен с академичните си постижения, той е и много талантлив организатор. Той основава „Списание за чиста и приложна математика“ (на френски: Journal de Mathématiques Pures et Appliquées), което държи високата си репутация и до днес и цели насърчаването на работата на математиците. Той е първият, който прочита и оценява важността на непубликуваните трудове на Еварист Галоа, които се появяват в списанието му през 1846 г. Лиувил се занимава известно време и с политика, ставайки член на Национално събрание през 1848 г. Въпреки това, след като претърпява поражение на законодателните избори през 1849 г., той изоставя политиката.
Лиувил работи в различни области на математиката, включително теория на числата, комплексен анализ, диференциална геометрия, но и математическа физика и дори астрономия. Става известен най-вече с едноименната си теорема. В теорията на числата, той става първият, доказал съществуването на трансцендентни числа чрез верижни дроби. В математическата физика, Лиувил има два фундаментални приноса: задачата на Щурм-Лиувил, която разработва с Жак Шарл Франсоа Щурм и днес е стандартна процедура за решаване на определени интегрални уравнения, и установявайки, че ходът на времето е мярка, запазваща се за Хамилтонова система. В Хамилтоновата динамика Лиувил въвежда и понятието за „променливи на ъгъл-действие“ като описание за напълно интегрируеми системи.
Той е член на Френската академия на науките от 1839 г.,[2] чуждестранен член-кореспондент на Петербургската академия на науките от 1840 г., чуждестранен член на Британското кралско научно дружество от 1850 г.[3] и чуждестранен член на Кралската шведска академия на науките от 1851 г.
Умира на 8 септември 1882 г. в Париж. Името му носи кратер на Луната.
Източници
редактиране- ↑ Biographical Index of Former Fellows of the Royal Society of Edinburgh 1783 – 2002. The Royal Society of Edinburgh, юли 2006. ISBN 0-902-198-84-X. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Les membres du passé dont le nom commence par L
- ↑ Liouville; Joseph (1809 – 1882) // Архивиран от оригинала на 2021-11-23. Посетен на 2020-01-24.