Жозе Фреш

френски историк и писател

Жозе Фреш (на френски: José Frèches) е френски историк и писател на произведения в жанра исторически роман за историята на Китай и документалистика за историята на изкуството.

Жозе Фреш
Роден25 юни 1950 г. (73 г.)
Професияписател, историк
Националност Франция
Активен период1975 -
Жанристорически роман, документалистика

Биография и творчество редактиране

Жозе Фреше роден на 25 юни 1950 г. в Дакс, Ланд, Франция. Баща му е университетски преподавател, поради което в ранната си младост най-често живее предимно в чужбина. През 1967 г. започва да следва история на изкуството в Екс ан Прованс, където е впечатлен от изкуството на Китай.

През 1970 г. е отличен в конкурса за куратор на музеи във Франция. Става първият уредник на китайската секция в музея „Гиме“ в Париж. След това работи в Лувъра, музея в Гренобъл и Инспектората на провинциалните музеи. След военната си служба работи в Националното училище по администрация, а от 1978 г. е съветник в Сметната палата.

След това става заместник-директор по комуникациите за Париж при Жак Ширак, като в тази си дейност създава Видеотеката на Париж и дава началото на кабелната телевизия. В периода 1986 – 1988 г. е съветник в кабинета на министър-председателя Жак Ширак, отговаряйки за аудиовизуалното представяне и пресата, и за приватизацията на TF1. В периода 1988 – 1990 г. е директор в Canal +, а после работи към фармацевтичната група лаборатории „Пиер Фабр“. В периода 1998 – 2000 г. е главен изпълнителен директор на прес групата „Midi Libre“.

През 2007 г. се включва в предизборния екип на Никола Саркози за президентските избори, като отговарящ за комуникацията и редактиране на уебсайта на кампанията. През 2014 г. се включва в екипа на Ален Жюпе и го подкрепя за президентските избори през 2017 г.

Заедно с работата си пише произведения свързани с историята и изкуството на Франция. В началото на 20-век започва основно да прави изследвания на историята и изкуството на Китай и Югоизточна Азия. Започва да пише романи, които са свързани с историята на древен Китай.

Първият му роман „Небесните коне“ от поредицата „Нефритеният диск“ е издаден през 2005 г. Поредицата се отнася за периода на воюващите държави в разединения Китай, и описва борбите между Царството на Цин и другите царства, довело до обединението на Китай и първия император на Китай – Цин Шъхуан.

Втората му трилогия „Императрицата на коприната“ е за периода в средновековен Китай в края на 7 век по време на династията Тан. Историята е за император Гаозонг и неговата красива и амбициозна съпруга Ву Зетян, която след смъртта му става владетел на страната и първата жена император в историята на Китай.

Третата му поредица „Империята на сълзите“ е за периода в средата на 19 век в Китай, по времето на Първата и Втората опиумна война, когато династията Цин се бори да оцелее, на бавно се разпада.

Той е автор и на измислена биография на Буда в романа „Аз, Буда“ от 2004 г., а през 2013 г. публикува книга за живота на Конфуций.

През 2005 г. инициира провеждането на Международното биенале на китайското съвременно изкуство в Монпелие. Член на Художествения съвет на Националната музейна група. Директор е на галерия за изкуства и антики в Гар.

Жозе Фреш живее в Париж (Монмартър).и в Ланд.

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • Moi, Bouddha (2004)
  • Le Centre d'appel (2006)

Серия „Нефритеният диск“ (Le Disque de jade) редактиране

  1. Les Chevaux célestes (2002)
    Небесните коне, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2005), прев. Мая Миланова
  2. Poisson d’or (2002)
    Златна риба, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2005), прев. Мая Миланова
  3. Les Îles immortelles (2003)
    Островите на безсмъртието, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2005), прев. Мая Миланова

Серия „Императрицата на коприната“ (L'impératrice de la soie) редактиране

  1. Le Toit du monde (2003)
  2. Les Yeux de Bouddha (2004)
  3. L'Usurpatrice (2004)

Серия „Империята на сълзите“ (L'Empire des larmes) редактиране

  1. La Guerre de l’opium (2006)
  2. Le Sac du palais d’Été (2006)

Документалистика редактиране

  • La Sinologie, Presses universitaires de France (1975)
  • Les Musées de France: gestion et mise en valeur (1980)
  • L’ENA: voyage au centre de l’État (1981)
  • La France socialiste (1983)
  • Le Coût d’État permanent (1984)
  • La Télévision par câble (1985)
  • La Guerre des images (1985)
  • Modernissimots: le dictionnaire du temps présent (1987) – с Ален Дюпа
  • Voyage au centre du pouvoir: la vie quotidienne à Matignon au temps de la cohabitation (1989)
  • Toulouse-Lautrec: les lumières de la nuit (1991) – с Клер Фреш
  • Le Poisson pourri par la tête (1992) – с Денис Джеамбар
  • Le Caravage, peintre et assassin (1995)
  • Art & Cie, collab. avec l'agence (2005) – с агенция „Artissimo & co“
  • Il était une fois la Chine: 4500 ans d'histoire (2005)
    Китай. Някога и сега, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2008), прев. Владимир Атанасов
  • Quand les Chinois cesseront de rire, le monde pleurera (2007) – есе
  • Zao Wou-Ki (2007)
  • Les Dix Mille Désirs de l'Empereur (2009)
  • Moi, Confucius (2013)
  • Dictionnaire amoureux de la Chine (2013)
  • Gengis Khan, l'homme qui aimait le vent (2015)

Серия „Ганди“ (Gandhi) редактиране

  1. Je suis un soldat de la paix: biographie (2007)
  2. Et l'Inde sera libre ! (2007)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране