Жоржи Амаду

бразилски писател

Жоржи Амаду ди Фария (на португалски: Jorge Amado de Faria)[1][2] е бразилски писател. Обикновено причисляван към течението на модернизма, той се свързва с магическия реализъм.

Жоржи Амаду
Jorge Leal Amado de Faria
бразилски писател
Роден
Починал
6 август 2001 г. (88 г.)
Религияатеизъм
Националност Бразилия
Работилжурналист, писател, политик
Литература
ПсевдонимY. Karl
Периодот 1931 г.
Жанровероман
ТечениеМодерн
Дебютни творби„Ленита“ (1930)
Известни творбиДона Флор и нейните двама съпрузи
ПовлиянМашаду ди Асис
Семейство
БащаЖоау Амаду ди Фария
МайкаЕулалия Леал Амаду
СъпругаМатилде Гарсия Роза
Зелия Гатай (1945 – 2001)
ДецаЕулалия Далила Амаду
Жуау Жоржи Амаду
Палома Жоржи Амаду
Подпис
Уебсайтwww.jorgeamado.com.br
Жоржи Амаду в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография редактиране

Жоржи Амаду е роден на 10 август 1912 г. във ферма във Ферадас, днес част от град Итабуна в югоизточната част на щата Баия. Година по-късно семейството му се премества в Илеус, където той прекарва детството си. По-късно посещава гимназия в Салвадор, столицата на щата. През този период започва да сътрудничи на няколко списания и се включва в литературния живот на града.

Амаду публикува първия си роман „O País do Carnaval“ през 1931 г., когато е само на 18 години. Той се жени за Матилде Гарсия Роза и през 1933 г. им се ражда дъщеря, Лила. През същата година издава втория си роман „Cacau“, който увеличава популярността му. Връзките на Жоржи Амаду с левицата го поставят в немилост пред режима на Жетулиу Варгас. През 1935 г. е арестуван за първи път, а през 1937 г. негови книги са подложени на публични изгаряния. Те са забранени и в Португалия, но постигат голям успех в други европейски страни, особено след публикуването на „Jubiabá“ във Франция.

Между 1941 и 1942 г. Жоржи Амаду живее в изгнание в Аржентина и Уругвай. След завръщането си в Бразилия се разделя със съпругата си. През 1945 г. е избран за депутат в Националното конституционно събрание, като кандидат на Бразилската комунистическа партия. През същата година се жени повторно за писателката Зелия Гатаи, а през 1947 г. им се ражда син, Жуау Жоржи.

През 1947 г. Бразилската комунистическа партия е забранена, а членовете ѝ са подложени на преследвания. Жоржи Амаду заминава за Франция, където остава до 1950 г. През 1949 г. умира дъщеря му Лила. От 1950 до 1952 г. той живее в Чехословакия, където се ражда втората му дъщеря, Палома. По това време той пътува до Съветския съюз, където получава Сталинска награда за мир през 1951 г.

 
Жоржи Амаду, Габриел Гарсия Маркес и Адониас Фильо

След завръщането си в Бразилия през 1955 г. Амаду се оттегля от политическия живот, а на следващата година напуска Бразилската комунистическа партия. През 1958 г. издава „Gabriela, Cravo e Canela“, която поставя началото на нов период в творчеството му. Той донякъде се отдръпва от реализма и социалните сюжети от по-ранните си книги. Описанието на сексуалните нрави в родната му страна предизвиква такъв скандал, че в продължение на няколко години той не може да се върне в Илеуш, мястото, където се развива действието на книгата.

През 1961 г. Жоржи Амаду е избран за член на Бразилската литературна академия. През следващите години популярността му по света не намалява. Книгите му са преведени на десетки езици, адаптирани са за филми, театрални постановки и телевизионни програми.

Жоржи Амаду умира в Салвадор, Бразилия на 6 август 2001 г.

Библиография редактиране

  • „O País do Carnaval“ (1931)
  • „Cacau“ (1933)
  • „Suor“ (1934)
  • „Jubiabá“ (1935)
  • „Mar Morto“ (1936)
  • „Capitães da Areia“ (1937)
  • „Terras do Sem Fim“ (1943)
  • „São Jorge dos Ilhéus“ (1944)
  • „Seara Vermelha“ (1946)
  • „Os Subterrâneos da Liberdade“ (1954)
  • „Gabriela, Cravo e Canela“ (1958)
    • Габриела, карамфил и канела. София, Народна култура, 1961.
    • Габриела, карамфил и канела. Велико Търново, Абагар, 1992. ISBN 954-8004-53-4.(превод на Емилия Ценкова)
    • Габриела, карамфил и канела. София, Колибри, 2007. ISBN 978-954-529-518-8.(превод на Емилия Ценкова)
  • „A Morte e a Morte de Quincas Berro Dágua“ (1959)
  • „Os Pastores da Noite“ (1964)
    • Пастири на нощта. София, Колибри, 2010. ISBN 978-954-529-816-5.(превод на Тодор Ценков)
  • „Dona Flor e Seus Dois Maridos“ (1966)
  • „Tenda dos Milagres“ (1969)
  • „Teresa Batista Cansada da Guerra“ (1972)
    • Тереза Батиста, уморена от битки. София, Колибри, 2012. ISBN 978-619-150-033-8.(превод на Снежина Томова)
  • „Tieta do Agreste“ (1977)
    • Тиета от Агрести. София, Колибри, 2011. ISBN 978-954-529-912-4.(превод на Маргарита Дренска)
  • „Farda Fardão Camisola de Dormir“ (1979)
  • „Tocaia Grande“ (1984)
    • Токая Гранде – тъмната страна. София, Народна култура, 1992.(превод на Александър Керемидаров)
  • „O Sumiço da Santa“ (1988)
  • „A Descoberta da América pelos Turcos“ (1994)
    • Откриването на Америка от турците. София, Колибри, 2008. ISBN 9789545296345.(превод на Снежина Томова)
  • „Navegação de cabotagem“ (1992)
  • „O Compadre de Ogum“ (1995)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране