Окръзи в Румъния
Окръг или жудец (на румънски: judeţ) е административно-териториална единица в Румъния и Република Молдова.
Административното деление на жудци е създадено през 19 век по френски образец. Комунистическата партия прокарва съветския модел (на райони), но старата система е върната през 1968 г.
Територията на Румъния са обособени множество исторически области, но няма планове те да бъдат преобразувани в административни единици. Доколкото съществуват планове за разделяне на Румъния на области, състоящи се от няколко окръга в зависимост от географското им разположение и икономическо развитие, те са свързани с изискванията на Европейския съюз.
Територията на Румъния е разделена на 41 окръга и градския окръг Букурещ като самостоятелна административно-териториална единица.
Окръзи
редактиранеОкръзите са следните:
Демографски данни
редактиранеОкръгът с най-голяма гъстота на населението е Прахова – 183 жит./km2 през 2001 г. С най-малка гъстота е окръг Тулча, където тя е едва 31 жит./km2 (2001).
Гъстота на населението по окръзи
Еврорегиони за развитие
редактиранеВ Румъния, на принципа на доброволното асоцииране, са създадени 8 региона за развитие – това са специфични териториални единици, без административен статут и без да са юридически лица, които следват европейската юридическа система съгласно Номенклатурата за териториалните единици за статистиката (NUTS) и отговарящи на ниво NUTS II.
Съгласно извънредно постановление на правителството на Румъния № 75/2001 относно функционирането на Националния статистически институт са създадени 8 дирекции, които заедно със съществуващите дотогава 34 окръжни статистически дирекции, имат за цел да развиват регионалната статистика.
Други нормативни документи за териториалното деление на Румъния определят бъдещата структура на страната, в съответствие с NUTS, както следва:
- Ниво NUTS I: макрорегиони, не се използва.
- Ниво NUTS II: 8 региона за развитие, с население в тях от около 2,8 милиона жители.
- Ниво NUTS III: 42 окръга, които отразяват административно-териториалната структура на Румъния.
- Ниво NUTS IV: не се използва, защото няма асоциации от териториални единици.
- Ниво NUTS V: 265 града, 2686 големи села и 13092 села, отразяващи административно-териториалната структура на Румъния.
Североизточен регион
редактиранеВключва окръзите: Яш, Ботошани, Нямц, Сучава, Бакъу, Васлуй.
Западен регион
редактиранеВключва историческата провинция Банат и прилежащите ѝ зони, има площ от 32 034 кв. км. (13,44 % от територията на страната) и включва окръзите Арад, Караш-Северин, Хунедоара и Тимиш.
Северозападен регион
редактиранеВключва окръзите: Бихор, Бистрица-Насауд, Клуж, Марамуреш, Сату Маре и Сълаж.
Регион Център
редактиранеВключва окръзите: Алба, Сибиу, Муреш, Харгита, Ковасна, Брашов.
Югоизточен регион
редактиранеВключва окръзите: Вранча, Галац, Браила, Тулча, Бузъу, Констанца.
Регион Мунтения-юг
редактиранеВключва окръзите: Арджеш, Дъмбовица, Прахова, Яломица, Кълъраш, Гюргево, Телеорман.
Регион Илфов
редактиранеВключва: Букурещ-град и окръг Илфов.
Регион Югозападна Олтения
редактиранеВключва окръзите: Мехединци, Горж, Вълча, Олт, Долж.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Judeţele României в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |