Жужелци

селище в Гърция, Западна Македония
Тази статия е за селото в Костенарията. За селото в Пинд вижте Жужел.

Жу̀желци (на гръцки: Σπήλαια, Спилеа, до 1928 година Ζούζελτσι, Зузелци или Ζούζιλτσα, Зузилца[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 57 души (2001).

Жужелци
Σπήλαια
— село —
Църквата „Света Неделя“
Църквата „Света Неделя
Гърция
40.4044° с. ш. 21.1774° и. д.
Жужелци
Западна Македония
40.4044° с. ш. 21.1774° и. д.
Жужелци
Костурско
40.4044° с. ш. 21.1774° и. д.
Жужелци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина850[1] m
Население23 души (2021 г.)
ДемонимЖужелчени
Жужелци в Общомедия

География

редактиране

Жужелци се намира на 21 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико).

Етимология

редактиране

Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от думата жужел, означаваща насекомото жътвар. Сравним е глаголът жужя.[3]

В Османската империя

редактиране
 
Женска народна носия от Жужелци. Експонат на Националния исторически музей

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 11 семейства под името Жужелджи.[4] Основна забележителност на Жужелци е църквата „Света Неделя“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.[5] Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Димитър“.[6]

В края на XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужелци има 560 жители българи.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жужелци е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 90 къщи.[8]

В началото на XX век цялото население на Жужелци е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.[11]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Зузилца като село с 500 жители гърци.[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:

Жужелци (Ζούζελτση), 2 часа югозападно от Хрупища. Състои се от 70 семейства схизматици от 1903 година. Заедно със Старичани и Осничани е център на българските усилия в Костенарията. Сега Българският комитет, чрез задоволяване на интересите на глупавите жители на селото, ги поддържа в схизмата.[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,[14] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Жужелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Югелци е обозначено като българско селище.[17]

 
Паметник на загиналите в „Македонската борба“, „Северноепирската борба“, Гръцко-турската и Гражданската война

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 50 жужулчани, а след 1919 още 55 емигрират в България по официален път.[12] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жужелци има 60 къщи славяни християни.[18] В 1928 година селото е прекръстено на Спилеа.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Жужелци

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[19]

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото е изгорено от германците.[20] По време на Гражданската война селото също пострадва силно и 124 души се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Жужелци на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Тулище[21] Τουλίστε Рема Македономахон Ρέμα Μακεδονομάχων[22] река в Одре, десен приток на Галешово (Марчища)[21]
Петенарово[21] Πετενάροβο Петинари Πετεινάρι[22] връх в Одре (867 m), СИ от Жужелци[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 566[1] 268[1] 240[1] 368[1] 140[1] 123[1] 94[1] 94[1] 71[1] 57 31

Личности

редактиране
 
Никола Сикавичовски и жена му
 
Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от Жужелци, Леонида Марко от Нестрам и Иван Кираджиев от Хрупища, емигранти в Синсинати, САЩ
Родени в Жужелци
Македоно-одрински опълченци от Жужелци
  •   Александър Христов (Алекси, 1880 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 2-ра скопска (или 10-а прилепска) дружина, 3-та рота на 11-та сярска дружина;[25] на 25 март 1943 година, като жител на Сушина, Преславско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[26]
  •   Атанас Паскалов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина[27]
  •   Димитър Алексиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година[28]
  •   Димитър Живков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на девега велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[29]
  •   Димитър Христов (Мито, 1860 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[30]
  •   Димитър Янков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма кумановска дружина[31]
  •   Иван Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[32]
  •   Киро Христов (1856 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[33]
  •   Костадин Паскалев (Паскалиев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота и нестроева рота на Седма кумановска дружина[27]
  •   Никола Димитров, (1892 – ?) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма куманосвска дружина[34]
  •   Паскал Н. Томов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал на 13 май 1913 година. Може би идентичен с Паскал Николов.[27]
  •   Паскал Николов (Ников, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев[35]
  •   Петър Василев (Василов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Седма куманосвска дружина[36]
  •   Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал[37]
  •   Тома Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина[38]

Външни препратки

редактиране
  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 557.
  4. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 112. (на турски)
  5. Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 162. (на гръцки)
  6. Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  10. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  12. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  14. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  15. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  17. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  19. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  20. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  23. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 43. Посетен на 28 август 2015.
  24. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-24.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
  26. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 58.
  27. а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 540.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769-770.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223-224.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 510.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 512.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 170.