Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костенарията. За селото в Пинд вижте Жужел.

Жужелци (на гръцки: Σπήλαια, Спилеа, до 1928 Ζούζελτσι, Зузелци или Ζούζιλτσα, Зузилца[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 57 души (2001).

Жужелци
Σπήλαια
Църквата „Света Неделя“
Църквата „Света Неделя
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 850 m
Население (2001) 57 души
Жужелци в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Жужелци се намира на 21 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от думата жужел, означаваща насекомото жътвар. Сравним е глаголът жужя.[2]

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 с 11 семейства под името Жужелджи.[3] Основна забележителност на Жужелци е църквата „Света Неделя“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.[4] Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Димитър“.[5]

В края на XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужелци има 560 жители българи.[6]

В началото на XX век цялото население на Жужелци е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище[8]. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.[9]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Зузилца като село с 500 жители гърци.[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:

Жужелци (Ζούζελτση), 2 часа югозападно от Хрупища. Състои се от 70 семейства схизматици от 1903 година. Заедно със Старичани и Осничани е център на българските усилия в Костенарията. Сега Българският комитет, чрез задоволяване на интересите на глупавите жители на селото, ги поддържа в схизмата.[11]

Според Георги Константинов Бистрицки Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,[12] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Жужелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В ГърцияРедактиране

 
Женска народна носия от Жужелци. Експонат на Националния исторически музей
 
Паметник на загиналите в „Македонската борба“, „Северноепирската борба“, Гръцко-турската и Гражданската война.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 50 жужулчани, а след 1919 още 55 емигрират в България по официален път.[15] В 1928 година селото е прекръстено на Спилея.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Жужелци

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[16]

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото е изгорено от германците.[17] По време на Гражданската война селото също пострадва силно и 124 души се изселват в социалистическите страни.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 566 жители
  • 1920 – 268 жители
  • 1928 – 240 жители
  • 1940 – 368 жители
  • 1951 – 140 жители
  • 1961 – 123 жители
  • 1971 – 94 жители
  • 1981 – 94 жители
  • 1991 – 71 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Жужелци
  •   Андон Калчев (1910 - 1948), български офицер, основател на българската паравоенна организация Охрана
  •   Андон Сикавица (1914 – 1995), деец на ДАГ
  •   Владимир Илиев Балючев (1912 - 1996), български журналист, след 1918 г. семейството му се изселва в София, през ноември 1932 г. е член на журналистическа делегация в Италия, която има среща с Мусолини, папа Пий ХІ и посланик Иван Вълков[18]
  •   Братя Димитър и Кирязо Сикавичовски, български общественици, дейци на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  •   Коста Кичуков (1909 – ?), български комунист
  •   Стефо Калчов, гръцки комунист[19]
  •   Яни Хаджипаскалев, български революционер, заедно с брат си Димитър е сред лидерите на българското църковно-учебно дело в Хрупища
Македоно-одрински опълченци от Жужелци
  •   Александър Христов (Алекси, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Втора скопска (или Десета прилепска) дружина, Трета рота на Единадесета серска дружина[20]
  •   Атанас Паскалов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина[21]
  •   Димитър Алексиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година[22]
  •   Димитър Живков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на девега велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[23]
  •   Димитър Христов (Мито, 1860 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[24]
  •   Димитър Янков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма кумановска дружина[25]
  •   Иван Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[26]
  •   Киро Христов (1856 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[27]
  •   Костадин Паскалев (Паскалиев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота и нестроева рота на Седма кумановска дружина[28]
  •   Никола Димитров, (1892 – ?) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма куманосвска дружина[29]
  •   Паскал Н. Томов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал на 13 май 1913 година. Може би идентичен с Паскал Николов.[30]
  •   Паскал Николов (Ников, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев[31]
  •   Петър Василев (Василов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Седма куманосвска дружина[32]
  •   Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал[33]
  •   Тома Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Трета рота на Единадесета серска дружина[34]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζούζιλτσα -- Σπήλαια
  2. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 557.
  3. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 112.
  4. Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 162.
  5. Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  7. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  8. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
  12. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  13. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia.
  16. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  17. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  18. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 43. Посетен на 28 август 2015.
  19. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 759.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 540.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 766.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 822.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 767.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 769-770.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 540.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 223-224.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 540.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 512.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 170.