Отваря главното меню
Кутия за продажба на вестници в Манхатън
Преса за печатане на вестници
Телевизионен репортер от CN8, 2005 г.
TV-кола на финансираната от държавата Russia Today в Москва.

Журналистиката е практиката на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория. Тя е също така професия, свързана със съобщаването и предаването на новини, описателни материали, гледни точки и мнения. Журналистиката може да се разглежда и като наука при определени обстоятелства.

Средствата, с които се осъществява журналистиката са средствата за масова информация, които включват вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилни телефони. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио, телевизионна, вестникарска, електронна и т.н.

Според журналиста на ББС Андрю Мар „Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат“[1]. Журналистиката не представя само една гледна точка, тя е неутрална, отразява всички позиции, представя фактите максимално обективно, като по този начин оставя читателя или зрителя сами да избират правилното и истинното становище. Всичко това, разбира се, зависи много и от проблема, по който се дискутира или взима отношение.

Под същото название в учебните планове на университетите фигурира и специалността, в която се изучават журналистическите жанрове, техники и етика.

Съдържание

ДефиницияРедактиране

Журналистиката се дефинира от три различни степени.

Обществена степенРедактиране

На обществена степен журналистиката се характеризира чрез професионално чуждо наблюдение на различните обществени раздели. Тя представя теми с актуалност, факти и релеванция чрез публикация на обществената комуникация. Това различава журналистиката особено от ПР, рекламата и литературата.

Организаторска степенРедактиране

Журналистиката е периодическа и се различава от медиите с липсваща периодичност (книги) и липсващ фактицитат (романи, игрални филми, сатирични списания).

Актьорска степенРедактиране

На тази степен журналистиката се упражнява от професионални журналисти.

ЗадачаРедактиране

Журналистиката допринася за образуването на общественото мнение. Често е наричана четвъртата власт (след законодателната, изпълнителната и съдебната власти).

Етика и право на медиитеРедактиране

  • Индивидуална етика (нормативно ориентирана)
  • Етика на медия-системата (системнотеоретична)
  • Обществена етика
  • Казуистка етика (Case studies, северноамериканска-англосакска)

ФинансиранеРедактиране

Журналистиката се дели в зависимост от нейното финансиране на държавна и частна.

Професионална подготовкаРедактиране

В университетите на много страни се учи журналистика.

Видове журналистикаРедактиране

Елементи на журналистикатаРедактиране

Съгласно Елементи на журналистиката, книга с автори Бил Ковач и Том Розенстил, съществуват девет елемента на журналистиката.[2] За да може един журналист да изпълнява задълженията си да информира, той трябва да е свободен и независим и да спазва следните условия:

  1. Първото задължение на журналистиката е истината.
  2. Нейната лоялност е към гражданите.
  3. Основата ѝ е дисциплинирана проверка на информацията.
  4. Журналистите трябва да са независими от обектите и субектите на тяхната информация.
  5. Трябва да служи като независим монитор на властта.
  6. Трябва да осигури форум за обществена критика и компромис.
  7. Трябва да се стреми да представи и направи новините значими, интересни и състоятелни.
  8. Трябва да представя новините разбираемо, всеобхватно и пропорционално.
  9. На журналистите трябва да се разреши да упражняват личната си съвест.

В изданието на книгата от април 2007 година,[3] авторите прибавят и десети елемент – правата и отговорностите на гражданите.

Журналистически жанровеРедактиране

Съществува изключително голямо разнообразие на журналистически жанрове:

  1. Информационни – хроника, информация, бележка, интервю, доклад, репортаж, пресконференция и др.
  2. Аналитични – кореспонденция, коментар, статия, писмо, рецензия, беседа, експеримент, обзор, мемоари и др.
  3. Художествено-публицистичен – скица, есе, очерк, пасквил, фейлетон, памфлет, история, некролог и др.
  4. Шоу – игра, конкурс, реалити-шоу, ток-шоу и др.

ИсторияРедактиране

 
Журналисти по време на работа в Монреал през 1940 г.

Като първи вестник е признат публикуваният през 1605 г. в Страсбург Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien на Йохан Карол. Първият успешен английски ежедневник е Дейли Кърант, който е публикуван от 1702 г. до 1735 г.[4] Първият български вестник е „Български орел“ (1846 г.) на Иван Богоров, който е издаван в Лайпциг по време на Възраждането. От неформалното начало, стимулирано от оползотворяването на механизираното печатане, през масовата печатна продукция и накрая, през 20 век, чрез радиопредаванията (в началото на века, 1909 г.), по-късно с появата на телевизията (1930 г.) и Интернет (70-те, а масово 90-те и особено навлизане на медиите в него в първите години на 21 век) – днешната журналистика е мащабна, с големи аудитории, както и притежавана от големи корпорации, и включва вестници, телевизия, интернет (и радио, макар че радиото бива силно измествано от другите медии).

Свобода на печатаРедактиране

Свободата на печата е конституционна гаранция на независимото функциониране на средствата за масова информация в отделно взета страна.[5] Тя означава правото на радиото, телевизиятата и другите медии да упражняват професията си, която се състои преди всичко в нецензурираното издаване на информация и изразяване на мнения.[6] Свободата на пресата трябва да помага на образуването на свободното мнение. Свободата на печата е част от свободата на информацията и за първи път се споменава във френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 година.[7].

Цензурата на книги е документирана още през 411 пр.н.е. в Атина, която стига върха си в изгарянето на книги, както произведението „За Боговете“ на философа Протагор.

През 1695 г. е издаден първият закон за забраната на цензурата в Англия.

Международни организацииРедактиране

  • Репортери без граници[8] – международна неправителствена организация, основана във Франция, която защитава свободата на медиите. Създадена е през 1985 г. от Робер Минар, Рони Брауман и Жан-Клод Гилбо.[9]
  • Freedom House[10] – неправителствена организация със седалище във Вашингтон, САЩ. Основана е през 1941 г.[11] и се занимава с изследване състоянието на политическите и гражданските свободи по света
  • Международна асоциация по защита на свободата на словото – независима организация, основана в Монреал в 1992 година.
  • Комитет за защита на журналистите[12] – основан в 1981 година със седалище в Ню Йорк, следи за правата на журналистите и събия информация за репресиите или убийствата на журналисти по света.

Нова журналистикаРедактиране

Новата журналистика се налага през 60- и 70-те години на 20 век в някои средства за масова информация в САЩ. Това е стил на журналистическо писане чрез методите на художествената литература.

Онлайн журналистикаРедактиране

Онлайн журналистика е репортаж на факти, публикувани и разпространявани чрез интернет.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ((en)) Andrew Marr, Start the Week, ББС Радио 4, 29 декември 2008
  2. journalism.org
  3. Bill Kovach and Tom Rosenstiel. The Elements of Journalism; What Newspeople Should Know and the Public Should Expect, Completely Updated and Revised. // journalism.org, 24 април 2007. Посетен на 18 октомври 2010.
  4. ((en)) Concise History of the British Newspaper in the Eighteenth Century
  5. www.unesco.ru
  6. Словарь – Свобода печати – личное право человека
  7. Свобода на печата
  8. See for example, „Ireland tops press freedom index“, Irish Times, 21 октомври 2009.
  9. Reporters sans frontières, RFO, 6 ноември 2006 ((fr))
  10. Freedom House thus strongly endorsed the post-war Atlantic Alliance, as well as such key policies and institutions as the Marshall Plan and NATO. Freedom House: A History
  11. Freedom House: About Us
  12. Официална страница на Комитета за защита на журналистите

БиблиографияРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
 
В Уикиречник ще откриете значение, етимология и преводи на журналистика
  • Дерменджиева, Грета. Онлайн журналистика. Медиите в дигиталния свят. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2012, 864 с. – ISBN 978-954-07-3402-6
  • Василка Радева, Журналистика и езикова култура, Наука и изкуство, 1981
  • Прохоров Е.В. Введение в теорию журналистики. Учебник для студентов вузов. – 7-е изд., испр. и доп. – Аспект Пресс, 2009. – 351 с. – ISBN 978-5-7567-0475-4.
  • Трыков В. П. Античная протожурналистика
  • Трыков В. П. Курс История журналистики в структуре филологического образования // Знание. Понимание. Умение. – 2005. – № 3. – С. 197 – 199.
  • Steffen Burkhardt (Hrsg.) Praktischer Journalismus. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 2009, ISBN 978-3-486-58638-1.
  • Hans Heinz Fabris Massenmedien – Instrumente der „Skandalisierung“ oder „Vierte Gewalt“? zum Kontrollpotential der Medien. In: Christian Brünner (Hrsg.): Korruption und Kontrolle. Böhlau, Wien 1981, ISBN 3-2050-8457-8, S. 239 – 264.
  • Mark Briggs Journalism 2.0: How to Survive and Thrive, PDF (2.0MB, 132 S.), J-Lab: The Institute for Interactive Journalism, University of Maryland Philip Merrill College of Journalism, 2007
  • Jörg Sadrozinski Wozu noch Journalismus? Wie das Internet einen Beruf verändert. Vandenhoeck & Ruprecht, 2010. (Sadrozinski ist Leiter der Deutschen Journalistenschule)

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Journalism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.