Отваря главното меню

Жълтата революция (известна още като Революция на народната власт или Филипинската революция от 1986) е поредица от народни демонстрации във Филипините, която започва през 1983 г. и достига своя върха през 1986 г. Използван е методът гражданска съпротива срещу режима и изборната измама. Този случай на ненасилствена революция води до напускането на президента Фердинанд Маркос и възстановяването на демокрацията в държавата. Наричана е Жълтата революция поради наличието на жълти ленти повреме на демонстрациите след убийството на Бениньо Акино-младши[1][2] . Широко разглеждана е като победа на народа над 20-годишния авторитарен и потиснически[3] режим на президента Фердинанд Маркос и се появява в новините под заглавието „революцията, която изненада света“.[4]

Голяма част от демонстрациите се случват на авеню Епифанио де лос Сантос (EDSA) в столичния окръг от 22 – 25 февруари 1986 и включва над два милиона филипински граждани, както и някои политически, военни и религиозни групи водени от кардинал Хайме Син, архиепископа на Манила и Рикардо Видал. Протестите, подхранвани от съпротивата и опозицията от години корумпирано управление на Маркос, кулминират с напускането на диктатора от резиденцията си и отиването му на Хаваите, САЩ. За законен президент на Филипините след революцията е провъзгласена Корасон Акино.[5]

Съдържание

Предреволюционна ситуацияРедактиране

РеволюциятаРедактиране

След демонстрациитеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. The Original People Power Revolution. // QUARTET p. 77. Посетен на 28 февруари 2008.
  2. Yellow ribbons turn up on EDSA. // ABS-CBN. Посетен на 28 февруари 2008.[мъртъв линк]
  3. Halperin, Jonathan J.. The Other Side: How Soviets and Americans Perceive Each Other. Transaction Publishers, 1987. ISBN 0-88738-687-3. с. 63. Посетен на 3 декември 2007..
  4. Kumar, Ravindra. Mahatma Gandhi at the Close of Twentieth Century. Anmol Publications PVT. LTD., 2004. ISBN 81-261-1736-2. с. 168. Посетен на 2 декември 2007..
  5. Edsa people Power 1 Philippines. // Angela Stuart-Santiago. Посетен на 3 декември 2007.

Вижте същоРедактиране