Отваря главното меню

Жълта треска (на английски: Yellow fever), нарича още Жълтия Джак, Черен бълвоч или Американска чума, е остро вирусно заболяване.[1] Въпреки наличието на ефективна ваксина, болестта продължава да е често срещано хеморагично заболяване в много страни и региони от Африка и Южна Америка.

Жълта треска
Електронномикроскопска снимка на вируса на жълтата треска
Електронномикроскопска снимка на вируса на жълтата треска
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 A95
МКБ-9 060
База данни
DiseasesDB
14203
База данни
MedlinePlus
001365
База данни
eMedicine
med/2432 emerg/645
Мед. рубрики MeSH D015004
Жълта треска в Общомедия
Жълта треска
YellowFeverVirus.jpg
Класификация
група: Група IV ((+)ssRNA)
семейство: Flaviviridae
род: 'Flavivirus'
вид: ''Вирус на жълтата треска''
Разпространение
Yellow fever South America 2009.jpeg
Жълта треска в Общомедия

Исторически сведения за заболяванетоРедактиране

Жълтата треска е причинител на няколко опустошителни епидемии.[2] През 16 век избухва в Италия, Франция, Испания и Англия.[3] Смята се, че около 300 000 души умират от жълта треска в Испания през 19 век.[4] През 1802 г. френски войници участващи в потушаването на хаитянската революция и около половината от армията загива от жълта треска.[5]

Редица огнища са регистрирани в Западното полукълбо през годините. Научните изследвания проведени в началото на 20 век, включително и при доброволци, водят до изучаването на болестта и откриването на начините на предаване на хората и разработването на ваксини и други превантивни средства. Въпреки създадената добра ваксина против това заболяване, ежегодно в световен мащаб от него, според Световната здравна организация, умират до 200 000 души.

ЕпизоотологияРедактиране

Жълтата треска се причинява от арбовирус, представител на семейство Flaviviridae. Инфекцията започва след попадане на заразена слюнка от членестоноги проникнала при ухапване на гостоприемника. Вектори на заболяването са комари от видовете Aedes simpsaloni, Aedes africanus и Aedes aegypti в Африка, род Haemagogus в Южна Америка и род Sabethes във Франция.

Клинични признациРедактиране

Инкубационният период продължава 3 до 5 дни. В повечето случаи проявата се ограничава до признаци на лека треска и главоболие. В тежката си форма заболяването протича с висока температура, втрисане, кръвоизливи по кожата, ускорен пулс, главоболие, болки в гърба и немощ. Чести признаци са и гадене, повръщане и запек. Жълтеницата обикновено се появява на втория или третия ден. След третия ден симптомите се утежняват и в крайния етап се проявяват признаци на масивно кръвотечение, демонстрирано с повръщане на кръв. Пациентът изпада в делириум и кома и често заболяването завършва със смърт. По време на епидемии процента на смъртност достига до 85%. Въпреки че в днешни дни заболяването все още се среща, то обикновено се ограничава само до спорадични случаи.

Налице е разлика между огнища на болестта в селските и горските райони, както и в градовете. Огнища на болестта в градовете могат да бъдат по-сериозни. Причина за това е и по-гъстата популация от вектори на болестта в градска среда и гъстотата на заболяване в нея.[6]

ЛечениеРедактиране

Лечението на жълтата треска е невъзможно и неефективно. В случай на заболяване лечението е само симптоматично и поддържащо. Вливат се течности, целящи да балансират загубата им. Налага се преливане на кръв. В случаите на остра бъбречна недостатъчност е наложителна и диализа.

ПрофилактикаРедактиране

През 1937 г. Макс Тайлър разработва ефикасна ваксина против жълта треска, която дава възможност за продължителен имунитет продължаващ до десет и повече години.

Жълтата треска като биологично оръжиеРедактиране

В миналото, жълтата треска е била изследвана от няколко страни, като потенциално биологично оръжие.[7]

ИзточнициРедактиране

  1. Schmaljohn AL, McClain D.. Alphaviruses (Togaviridae) and Flaviviruses (Flaviviridae). // Medical Microbiology. 4th ed.. Univ of Texas Medical Branch, 1996. ISBN 0-9631172-1-1.
  2. Yellow Fever – LoveToKnow 1911
  3. TKH Virology Notes: Yellow Fever
  4. Tiger mosquitoes and the history of yellow fever and dengue in Spain
  5. Bollet, AJ. Plagues and Poxes: The Impact of Human History on Epidemic Disease. Demos Medical Publishing, 2004. ISBN 188879979X. с. 48–9.
  6. Barnett, ED. Yellow fever: epidemiology and prevention. // Clin Infect Dis 44 (6). Март 2007. DOI:10.1086/511869. с. 850 – 6. Посетен на 5 декември 2007.
  7. "Chemical and Biological Weapons: Possession and Programs Past and Present", James Martin Center for Nonproliferation Studies, Middlebury College, 9 април 2002, Посетен на 14 ноември 2008.