Жълтоклюна гарга

	Жълтоклюна гарга
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Вранови (Corvidae)
род:	Алпийски гарги (Pyrrhocorax)
вид:	Жълтоклюна гарга (P. graculus)
	Научно наименование
	Pyrrhocorax graculus (Linnaeus, 1766)
	Разпространение
	Жълтоклюна гарга в Общомедия
	[ редактиране ]

Жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax graculus), наричана още хайдушка гарга, е средноголяма птица от семейство Вранови. Обитава високите части на планините и затова в някои езици е наречена алпийска гарга. Среща се и в България, където е включена в Червената книга защитен вид.

Описание редактиране

Има стройно телосложение и сравнително дълъг жълт клюн. По-едра е от кос, дължината на тялото е 36-39 cm. Размахът на крилете е 65-74 cm. Теглото ѝ е 250-350 г.

Леко лети и отдалеч се чува нейният характерен звук „клиюу..клиюу“, доста звънко и силно и съвсем неприлично на граченето на другите птици.

Прилича на червеноклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax), като и двата вида имат гладка черна перушина и червени крака. Както името подсказва обаче, те се различават по цвета на клюна. Има сравнително по-дълга опашка от червеноклюната гарга, крилете са по-къси, по-малко правоъгълни и с по-заоблени ъгли^[2].

Разпространение редактиране

Живее във високите планински части на Южна Европа - Алпите, Пиренеите, Балканите, Кавказ, както и в Атласките планини в Северна Африка^[2]. Среща се още в Централна Азия и Индия. Обитава варовикови скали и жредла.

Начин на живот и хранене редактиране

Храни се по високопланинските ливади, често на големи ята. Яде насекоми, други безгръбначни и семена през лятото и дребни безкостилкови плодове или остатъци от храна край лифтовете през зимата.

Размножаване редактиране

Гнезди в дупки по скални ниши, пукнатини и тераски, но винаги на недостъпно място. Край морето гнезди по издатините на стръмните крайбрежни скали. Гнездото е грубо, от клечки.

Снася 3-5 яйца от май до юли. Има едно люпило годишно^[2].

Източници редактиране

↑ Pyrrhocorax graculus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ ^а ^б ^в Rob Hume, RSPB – Complete BIRDS of Britain and Europe (ISBN 0-7513-7354-0), стр. 367 ((en))

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Pyrrhocorax graculus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[complete_birds-2] а ^б ^в Rob Hume, RSPB – Complete BIRDS of Britain and Europe (ISBN 0-7513-7354-0), стр. 367 ((en))

[1]

[2]