Жълтоклюна гарга
Жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax graculus), наричана още хайдушка гарга, е средноголяма птица от семейство Вранови. Обитава високите части на планините и затова в някои езици е наречена алпийска гарга. Среща се и в България, където е включена в Червената книга защитен вид.
Жълтоклюна гарга | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1766) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Жълтоклюна гарга в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Описание
редактиранеИма стройно телосложение и сравнително дълъг жълт клюн. По-едра е от кос, дължината на тялото е 36-39 cm. Размахът на крилете е 65-74 cm. Теглото ѝ е 250-350 г.
Леко лети и отдалеч се чува нейният характерен звук „клиюу..клиюу“, доста звънко и силно и съвсем неприлично на граченето на другите птици.
Прилича на червеноклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax), като и двата вида имат гладка черна перушина и червени крака. Както името подсказва обаче, те се различават по цвета на клюна. Има сравнително по-дълга опашка от червеноклюната гарга, крилете са по-къси, по-малко правоъгълни и с по-заоблени ъгли[2].
Разпространение
редактиранеЖивее във високите планински части на Южна Европа - Алпите, Пиренеите, Балканите, Кавказ, както и в Атласките планини в Северна Африка[2]. Среща се още в Централна Азия и Индия. Обитава варовикови скали и жредла.
Начин на живот и хранене
редактиранеХрани се по високопланинските ливади, често на големи ята. Яде насекоми, други безгръбначни и семена през лятото и дребни безкостилкови плодове или остатъци от храна край лифтовете през зимата.
Размножаване
редактиранеГнезди в дупки по скални ниши, пукнатини и тераски, но винаги на недостъпно място. Край морето гнезди по издатините на стръмните крайбрежни скали. Гнездото е грубо, от клечки.
Източници
редактиране- ↑ Pyrrhocorax graculus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б в Rob Hume, RSPB – Complete BIRDS of Britain and Europe (ISBN 0-7513-7354-0), стр. 367 ((en))