Жълтото лице
„Жълтото лице“ (на английски: The Adventure of the Yellow Face) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Включен е в книгата „Мемоарите на Шерлок Холмс“, публикувана през 1894 година.
Жълтото лице | |
The Adventure of the Yellow Face | |
Илюстрация на разказа от Сидни Паджет | |
Автор | Артър Конан Дойл |
---|---|
Първо издание | 1893 г. Англия |
Оригинален език | английски |
Жанр | Детективско-приключенски |
Вид | разказ |
Публикувано в | „Мемоарите на Шерлок Холмс“ |
Предходна | Картонената кутия |
Следваща | Писарят |
Жълтото лице в Общомедия |
Сюжет
редактиранеПрез ранната есен на 1888 г. към Шерлок Холмс се обръща господин Грант Мънро, заможен търговец, който иска от Холмс да му помогне да се оправи в трудна и непонятна семейна ситуация. Три години по-рано, Мънро среща 25-годишната Ефи Ебрън, англичанка живяла в САЩ, вдовица на адвокат от Атланта. Епидемия от жълта треска отнема съпруга и детето ѝ, след което тя се премества при леля си в Англия. Мънро и Ефи се влюбват, женят се и щастливо заживяват в уединена вила в Норбъри. След брака Ефи дава всичките си пари на Мънро, с условието, че при нужда винаги ще може да разполага с тях, без да дава обяснение защо.
Шест седмици преди посещението на Мънро при Холмс, Ефи иска от съпруга си 100 лири, но отказва да обясни защо ѝ е необходима тази сума. След няколко дни, докато се разхожда, Мънро вижда, че необитаема къща в непосредствена близост до дома им вече е заселена и са пристигнали много вързопи и куфари. Заинтригуван какви са новите съседи, Мънро оглежда къщата и изведнъж вижда на прозореца на втория етаж малко, ужасно и мъртвешки жълто лице. Той се опитва да се запознае със съседите си, но жената, която отваря вратата, грубо го отпраща. През нощта Мънро спи лошо и чува как съпругата му излиза крадешком навън среднощ.
На следващия ден Мънро засича жена си да излиза от тайнствената вила. Тя му обяснява, че просто е посетила новите им съседи, но когато Мънро също се опитва да влезе в къщата, Ефи го умолява да не го прави и да не иска обяснение. Той се съгласява, но поставя условие тя никога повече да не ходи в този странен дом. На тръгване Мънро отново вижда на прозореца ужасното жълто лице.
Два дни по-късно, Мънро се прибира по-рано от работа и когато разбира, че жена му безспорно е била отново в съседната къща, се втурва там въпреки молбите ѝ. Не намира никого, но в стаята, където е видял мистериозното създание с жълтото лице, открива снимка на жена си от преди три месеца. Ефи все така отказва обяснение и той се отправя към Лондон да търси помощ от Шерлок Холмс.
Силно заинтересованият Холмс предлага на Мънро да се прибере и да наблюдава внимателно странната къща, но да не прави повече опити за влизане в нея. Той обещава на следващия ден да дойде заедно с Уотсън за окончателното разрешаване на случая. Холмс обяснява на Уотсън своето предположение за тази загадка. Той е убеден, че първият съпруг на Ефи не е починал, а най-вероятно е развил сериозно заболяване и е прокажен или психично болен, заради което тя го е напуснала, но някой знае тази ужасна тайна, води първия ѝ съпруг в Англия, настанява го в съседната къща и изнудва Ефи за пари.
На следващата вечер Холмс и Уотсън пристигат в Норбъри, където се срещат с Мънро. Той им казва, че в мистериозната къща отново има някой и предлага веднага да отидат там. Ефи застава на пътя им и отново моли мъжа си да не влиза вътре, но Мънро не я слуша и всички те отиват в стаята на втория етаж, където намират малко момиче с червена рокля и дълги бели ръкавици. Когато момичето обръща лицето си към тях, става ясно, че „ужасното жълто лице“ е маска. Холмс я сваля и момичето се оказва негърче.
Силно развълнуваната Ефи обяснява, че първият ѝ съпруг е бил афроамериканец и детето е нейната малка дъщеря, която е оцеляла от епидемията от треска. Ефи се е върнала сама в родната Англия, тъй като здравето на детето още не е позволявало такова пътуване и то е било оставено на грижите на предана служителка. Докато стане възможно детето да дойде в Англия, Ефи е срещнала и обикнала Мънро, но заради съществуващите расови предразсъдъци по това време, тя решава да запази връщането му в тайна, включително от съпруга си. Настанява детето и служителката си в близост до дома си и за да не привлича нежелано внимание, дава инструкции то да не излиза през деня и да носи маска, когато е до прозореца.
Опасенията на Ефи, че вторият ѝ съпруг няма да приеме детето, се оказват напразни. След разказа ѝ господин Мънро прегръща и целува малкото момиче и с него на ръце, отвежда жена си за ръка у дома.
Холмс предлага на Уотсън тихо да си вървят и когато се връщат у дома, иска от Уотсън да му напомня за случая, когато му се струва, че детективът е твърде самоуверен или не разследва щателно някоя мистерия, защото всеки може да сгреши понякога.
Интересни факти
редактиранеРазказът „Жълтото лице“ е един от малкото („Благородният ерген“, „Човекът с обърнатата устна“, и др.), в които липсва криминална загадка.
През 1921 г. разказът е екранизиран във Великобритания с участието на Ейли Норууд като Холмс и Хюбърт Уилис като Уотсън.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- „The Adventure of the Yellow Face“, Glasgow Weekly Mail (10 ноември 1894), 7.
- „The Adventure of the Yellow Face“, Illustrated by W.H. Hyde. Harper's Weekly, 37, No. 1886 (11 февруари 1893), 125 – 127.
- „The Adventure of the Yellow Face“, Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday Magazine (14 май 1905), 1 – 2.
- „The Adventure of the Yellow Face“, Stoll's Editorial News, 4, supplements (6 януари 1921), i-iv; (13 януари 1921), v-viii. illus.
- „The Adventure of the Yellow Face“, Illustrated by Sidney Paget. The Strand Magazine, 5, No. 26 (February 1893), 162 – 172.