Жулиет Греко
Жулиет Греко (на френски: Juliette Gréco) е френска певица и актриса.[1]
| Жулиет Греко Juliette Gréco | |
| френска актриса и певица | |
 | |
| Родена |
7 февруари 1927 г.
|
|---|---|
| Починала | 23 септември 2020 г.
|
| Погребана | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1948-2002 |
| Семейство | |
| Съпруг | Филип Льомер (1953-1956; развод) Мишел Пиколи (1966-1977; развод) Жерар Жуане (1988–) |
| Уебсайт | www.juliettegreco.fr |
| Жулиет Греко в Общомедия | |
Биография
редактиранеПо време на Втората световна война се включва активно заедно с родителите си във френската Съпротива. След войната става част от движението на бохемите интелектуалци и посещавайки кафенета, клубове и събирания, се запознава с Жан-Пол Сартр, Майлс Дейвис, Жан Кокто и Борис Виан. В своите песни тя предава духа, господстващ сред една разочарована и обедняваща интелигенция в следвоенна Франция. Холивудският режисьор и продуцент Дерил Занук често я кани в неговите филми през 1960-те и 1970-те години. Жени се три пъти и има една дъщеря.
Първият звукозапис на Греко датира от 1950 г. и неговият успех я прави известна извън парижките кръгове. В следващите две десетилетия кариерата ѝ на певица е изключително успешна, като популярността ѝ добива световен мащаб. По-късно, със смяната на поколенията, интересът към нейните изпълнения спада, но тя продължава да записва и концертира до наши дни.
През 1982 г. издава първата си автобиографична книга,[2] а впоследствие излизат още документални книги, също както и филмов материал.
Избрана филмография
редактиране| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 2001 | Белфегор: Фантомът на Лувъра | Belphégor – Le fantôme du Louvre | Жената в гробището | Жан-Пол Саломе |
Източници
редактиране- ↑ www.imdb.com
- ↑ Греко Ж., Жюжюб, София: Музика 1987; изданието следва френската фонетика при изписването на името ѝ като Жулиет
