Заварнишка кула

Заварнишката кула (на гръцки: Πύργος Ζαβαρνικείας, Αβαρνικεία) е средновековно отбранително съоръжение, разположено край зъхненското село Каратопрак (Мавролофос), Северна Гърция.

Заварнишка кула Πύργος Ζαβαρνικείας
40.898056, 23.891861
Информация
Страна	Гърция
Терит. единица	дем Зиляхово
Местоположение	Каратопрак
Основаване	XIV век
Състояние	развалини

Местоположение

Развалините на кулата са на нисък хълм (180 m), на 2,5 km югоизточно от село Каратопрак (Мавролофос). Южно от хълма минава Заварнишката река (Заварникорема, Ялорема), която се влива в Драматица (Ангитис), точно преди слива с река Струма. Между кулата и реката са останките от село Заварник.

История

Името Заварник, от което идва гръцката форма Заварникия (Ζαβαρνικεία), идва от За бърдо и топонимична наставка: Ζαβαρνικεία < Ζαβερνικεία < *Zabьrdьnikъ < *Zabьrdьnica. Средновековното селище е засвидетелствано в писмени източници от XI век насетне. Първото споменаване е от 1080 година като предградието Арваникия (προάστειον Αβαρνίκεια). В следващите години се срещат формите Ζαβαρνίκεια, Ζαβαρνίκαια, Ζαβερνίκεια, Ζαβαρνίκια.

От топографски проучвания и данни от разкопки става ясно, че хълмът на местността Заварник е бил непрекъснато обитаван от Класическата епоха до края на XIX век. Изобилие от византийска и османска повърхностна керамика, развалини от стени и баня от османския период, която оцелява наблизо в добро състояние, поставят селището между хълма и Заварнишката река на юг.

Съществуването на кулата се споменава за първи път в 1356 година - през септември 1356 година Йоан V Палеолог потвърждава със своята златопечатна грамота, че Ватопедският манастир притежава „Заверникия след кулата и нейните привилегии“ (Ζαβερνίκεια μετά του πύργου και των προνομίων αυτής). Следователно най-вероятно е късносредновековна от XIV век, но може и да е построена по-рано.

Освен с елементарен отбранителен характер, изглежда, кулата е използвана и за събиране и охрана на селскостопанска продукция, обичайно за подобни сгради по онова време. Монашески кули с подобна роля е имало през късновизантийския период в долината Струма и на Халкидика.

Причината кулата днес да е напълно разрушена и да е оцеляла само във височината на основите е, че тя е послужила като строителен материал за създаването на къщите на селището.

Описание

В центъра на върха на хълма, след разкопки, извършени от археологическата служба през 80-те години на ХХ век, се разкрива част от основата на североизточния ъгъл на византийска четириъгълна кула с размери 2,13 m × 4,00 m. Оцелялата височина е само 0,35 m. Зидарията се състои от сивкави големи камъни, свързани с варов хоросан и няколко тухли. Това вероятно е кула, която е имала контрафорси, обща характеристика на кулите от късновизантийския период.

Освен кулата, на хълма, от североизточната му страна, са запазени архитектурните останки от еднокорабен параклис. В нишата на светилището е вградена колона с надпис от I век от Хр., антични колони и милеарен камък, който, поради цилиндричната си форма, е използван като основа на светия олтар. Параклисът е с вътрешни размери 3,65 m × 5,00 m, дебелина на стените 0,60 – 0,70 m и максимална оцеляла височина от 0,63 m. Милеарният камък е датиран в 305/306 година сл. Хр. и е индикация, че Виа Егнация е преминала през това място. Храмът е или от края на късновизантийския период (XIV век), или в началото на ранните османски години (XV век). Един елемент, който води до тази датировка, е, че документи от Ватопедския манастир споменават съществуването на милеарен камък в района, извън храма, в 1318 година.