Загорани
Загорани (на македонска литературна норма: Загорани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
| Загорани Загорани | |
| — село — | |
 | |
  Загорани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 609 m |
| Население | 108 души (2002) |
| Пощенски код | 7512 |
| МПС код | PP |
| Загорани в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Пелагония.
История редактиране
В ΧΙΧ век Загорани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1890 година.[1][2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Загоране (Zagorané) е посочено като село с 35 домакинства със 163 жители българи и 51 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Загорани има 200 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Загорани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Загорани има 144 българи екзархисти.[6]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Загорани живеят 7 турци и 293 българи.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 108 жители, всички македонци.[8]
Личности редактиране
- Родени в Загорани
Блаже Дамчев (1878 - след 1943), български революционер от ВМОРО- Мирчо Дамчев (1878 - след 1943), български революционер от ВМОРО
Бележки редактиране
- ↑ Црква „Свети Константин и Елена“, село Загорани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Манастир „Свети Никола“, село Загорани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-10. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007