Загорани (на македонска литературна норма: Загорани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Загорани
Загорани
— село —
Zagorani.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2636° с. ш. 21.4344° и. д.
Загорани
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Пелагония
Надм. височина 609 m
Население 108 души (2002)
Пощенски код 7512
МПС код PP
Загорани в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Пелагония.

ИсторияРедактиране

В ΧΙΧ век Загорани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е от 1890 година.[1] В селото има и манастир „Свети Никола“.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Загоране (Zagorané) е посочено като село с 35 домакинства със 163 жители българи и 51 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Загорани има 200 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Загорани има 144 българи екзархисти.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Загорани живеят 7 турци и 293 българи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 108 жители, всички македонци.[7]

БележкиРедактиране

  1. Црква „Свети Константин и Елена“, село Загорани. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г. Архив на оригинала от 2018-03-05 в Wayback Machine.
  2. Манастир „Свети Никола“, село Загорани. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-10 в Wayback Machine.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008