Зазите са ирански народ, живеещ предимно в източна Турция, над 3 000 000 души или около 4 – 5% от населението на Турция. Значителни емигрантски групи са се оформили в Западна Европа, като: Германия, Белгия, Нидерландия и други.

Заза
Общ брой~ 2 – 3 милиона
Flag of Turkey.svg Турция~ 3 000 000 (2008)[1]
Flag of Germany.svg Германия~ 150 000
Flag of Iraq.svg Ирак~ 60 000
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан~ 12 500
ЕзикЗазаки
Религияислям, сунитски ислям, Шиитски ислям, Алевити
Сродни групиИрански народи
Заза в Общомедия

РазселениеРедактиране

 
Знаме на Зазите

Зазите са заселени главно в източните и югоизточните вилаети на Турция. Според една хипотеза, хората заза са се преселили тук от планинския район Дайлам, разположен на юг от Каспийско море. Северните зази обитават предимно района на Дерсим - сегашният турски вилает Тунджели. Централните зази живеят в провинция Бингол. Южните - на първо място районът на град Сиверек във вилает Шанлиурфа. Заза също живеят в съседни вилаети, включително района около град Диарбекир.

След потушаването на кюрдското въстание в Дерсим през 1938 г., много от тях са насилствено преселени в турските градове Айдън, Биледжик, Бурдур, Бурса, Баликесир, Денизли, Зонгулдак, Къркларели, Кутахя, Мугла, Спарта, Текирдаг, Чанаккале, Едир Ескишехир.

В Европа също има значителна диаспора (около 300 000 души), предимно в Австрия, Белгия, Германия, Нидерландия и Швейцария.

Общият брой на говорещите зазаки не е известен, тъй като не се отчита в преброяванията. Приблизителните оценки варират от 2 милиона до 4 милиона души.

Език и религияРедактиране

Повечето от зазите говорят турски, а много от тях и кюрдски. Говорещите Зазаки обикновено се смятат за част от кюрдската общност, и поради това в кюрдската литература зазаки обикновено се разглежда като диалект на кюрдския език. Независимо от това, разликите между зазаки и други кюрдски диалекти са доста дълбоки, взаимното разбиране между тях е доста проблематично и затова сред лингвистите е обичайно да се счита зазаки като отделен език или един от кюрдските езици. Тази позиция се заема от германските иранци от XIX-XX век. След публикуването на книгата „Диалектите на Зазаки“ (том 10 от пълните трудове по персийски и кюрдски езици на Пруската академия на науките), тази гледна точка става доминираща в Германия.

Повечето от Зазите са алеви, малка част са мюсюлмани (около 10%).

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране