Заземяване
Заземяването е електрическо съединение на определено устройство със земята. Заземяването се състои от „заземител“ (част от електрическата мрежа, непосредствено свързана със земята) и заземяващ проводник, съединяващ заземяваното устройство със заземителя. Заземителят може да бъде прост метален кабел (най-често меден) или сложен комплекс от елементи със специална форма.
История
редактиранеНуждата от допълнителен проводник, който да „връща“ електричеството се появява още през 1820 г., след изобретяването на телеграфа.[1] Томас Едисон, след патентоването на електрическата електропреносна система през 1879 г., предлага и свързването на електрическите проводници към земя.[2] Заземяването навлиза и в радиокомуникациите след навлизането им през 20-те години на двадесети век. Практически заземяването е с цел създаване на връзка между тоководещ проводник или част, предаваща или приемаща антена чрез земя (нулев потенциал).[3]
Видове заземители
редактиране- Единичен заземител
- Група от заземители
- Заземителна мрежа
- Заземителна плоча
Устройство на заземяването
редактиранеВ България изискванията към заземяването и неговото устройство са регламентирани в Правила за устройство на електроинсталациите.
Грешки при заземяването
редактиранеПонякога като заземител се използват водопроводни тръби, но това заземяване не е сигурно. Във водопроводната система може да има „непроводящи“ елементи (например пластмасови тръби), или нарушен електрически контакт между тръбите вследствие на корозия и др.
Заземяване на уреди
редактиранеУредите с метален корпус задължително трябва да се заземяват, като се включват към мрежата само чрез заземени контакти.
Заземяване при неизправно електрооборудване
редактиранеДоброто заземяване е изключително важен фактор. Ако изолацията на включения уред с метален корпус е нарушена, то корпусът може да се окаже под електрическия потенциал на фазата и при отсъствие на заземяване това не може да се установи. Съприкосновението с такъв неизправен уред може да доведе до смърт. Ако металният корпус на електрическия уред е заземен, то при възникването на електрически контакт между фазовия проводник и корпуса може да се случи следното:
- Ако уредът е включен в електрическата мрежа чрез дефектнотокова защита, тя реагира дори и при незначителен утечен ток (обикновено прагът на чувствителност е 10 mA или 30 mA), и незабавно изключва неизправния участък от мрежата.
- Ако няма дефектнотокова защита, неизправният участък може да се изключи само от предпазител, и то само ако силата на тока във фазата превиши прага му на задействане. Фактически предпазителят се задейства при много голям ток, докато при по-слаби утечни токове той не прекъсва фазата, т.е. не изключва повредения участък.
Източници
редактиране- ↑ Заземяване при телеграф
- ↑ Проводници, използвани в битови условия, Томас Едисон, архив на оригинала от 22 декември 2015, https://web.archive.org/web/20151222082649/http://www.dli.mn.gov/CCLD/PDF/eli_bulletin_history.pdf, посетен на 30 октомври 2015
- ↑ Заземяване в радиокомуникациите, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304124316/http://www.reeve.com/Documents/Articles%20Papers/AntennaSystemGroundingRequirements_Reeve.pdf, посетен на 30 октомври 2015