Закария Палиашвили (на грузински: ზაქარია ფალიაშვილი, Закариа Палиашвили) (16 август 1871 г. – 6 октомври 1933 г.) е композитор, музиколог, народен артист на Грузинската ССР и класик на грузинската музика.

Закария Палиашвили
Информация
Роден
16 август 1871 г.
Починал
6 октомври 1933 г.
Стилкласика
Професиикомпозитор
Уебсайт
Закария Палиашвили в Общомедия

Автор е на хорали, романси и на знаковата за грузинската култура опера „Абесалом и Етери“. Полага основите на националния музикален език, като съчетава народните песни на различните грузински етноси, градския фолклор и специфичната грузинска хорова полифония с композиционните методи на западноевропейската и руската музика. Известен е също с руската версия на името си – Захарий Петрович Палиашвили.[1]

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Закария Палиашвили е роден на 16 август 1871 г. в Кутаиси, Грузия. Той е трето дете в многодетното семейството на Петър Палиашвили (1838 – 1913) и Мария Месаркишвили, има 12 братя и 5 сестри. Бащата е старейшина на Католическата църква в Кутаиси, пее в църковния хор. Семейството е много музикално – освен Закария, професионални музиканти стават 4 негови братя и една сестра. По този повод Закария Палиашвили пише в своите автобиографични бележки: „... в нашето голямо семейство моите братя и сестри демонстрираха природна дарба към музиката дори в ранното детство. Според мен, обяснение за това трябва да се търси в това, че ние, като католици, посещавахме църква, където сладките звуци на органната музика не само доставяха удоволствие, но и помагаха да се развие добър слух...“[2]

Първи проявява музикални способности най-големият брат, Иване Палиашвили, станал впоследствие бележит диригент. На 11 години той е помощник на църковния органист, а 8-годишния Закария пее в църковния хор. Двамата вземат уроци по пиано при известния пианист и педагог Феликс Мизандари, който, знаейки за трудното финансово положение на семейството, обучава ги безплатно. Ръководството на Грузинската католическа църква научава за талантливите деца и пролетта на 1887 г. братята заминават за Тбилиси, където Иване е назначен като органист, а Закария като негов асистент и певец. Скоро след това цялото семейство се преселва в Тбилиси. Закария постъпва в Грузинския народен хор, основан през 1885 г. от известния обществен деятел Владимир (Ладо) Агниашвили. Хорът се ръководи от чешкия тенор Йозеф Навратил.[3][4] Закария пее в него в продължение на три години.[2][5]

Музикално образование редактиране

Първоначалното си музикално образование Закария получава под ръководството на своя брат Иване. В 1889 г. Иване заминава за Русия, където е назначен като оперен диригент. Неговата длъжност на църковния органист получава Закария. След две години той постъпва в Тбилиското музикално училище, в класа по валдхорна. През 1895 г. е приет в класа по музикална композиция, воден от Николай Кленовский. По време на това обучение Палиашвили започва да композира, пише няколко пиеси. В 1896 г. прави първите си записи и обработки на грузински народни песни. През 1899 г. завършва музикалното училище с отличие. Същата година организира хор на работници и служещи, който изпълнява грузински и руски народни песни.[2][6]

В края на август 1890 г. Закария заминава за Москва, където след успешни приемни изпити постъпва в Московската консерватория. Учи в класа по композиция при известен руски композитор Сергей Танеев, специалист по полифония. Фундаменталните познания, придобити при Танеев, съществено допринасят за израстване на Палиашвили като професионален композитор. В Москва организира хор на грузински студенти, който изпълнява народни песни, публикува сборници с тях, пише статии за грузинската музика. Завършва висшето си музикално образование през 1903 г. [7]

 
Закария Палиашвили (отдясно) с братята си Иване (в центъра) и Поликарп (вляво).
 
Закария Палиашвили със съпругата си и децата.
 
Портрет на З. Палиашвили и партитура на ариозо на Абесалом на пощенска марка, СССР, 1971 г.
 
З. Палиашвили, пощенска марка, Грузия, 2018 г.

Професионална дейност редактиране

След завършване на консерваторията Палиашвили се завръща в Тбилиси (1903 г.) и започва интензивна и многостранна дейност като педагог, диригент и органист. Преподава теория на музиката, ръководи хор и струнен оркестър в музикално училище и в грузински гимназии. Палиашвили взема активно участие в движение за създаване на национално изкуство – той е един от основателите на Грузинското филхармонично общество, по негова инициатива към обществото се организират хор, оркестър и музикална школа. През годините от 1908 до 1917 г. е директор на музикалната школа. От 1919 г. е професор в Тбилиската консерватория и неин директор в 1919 г., 1923 г. и 1929 – 1932 г. Активно работи за постановките на опери на грузински език, продължава своята дейност по събиране, изучаване и записване на грузински народни песни и през 1920 г. публикува сборник с 40 песни „Сборник грузинских народных песен, записанных с помощью фонографа в народной гармонизации“ (под псевдонима З. Палиев) и сборник с обработки на 8 грузински народни песни „Восемь грузинских народных песен“. Общият брой на събраните и записани от Палиашвили грузински песни е над 300.[5][6][8]

Личен живот редактиране

Съпругата на Закария Палиашвили е Юлия Уткина (Юлия Михайловна Уткина), дъщеря на влиятелен руски търговец. Те се запознават в Москва, женят през 1903 г., скоро се ражда техният син Ираклий. За Закария талантливото дете е най-голямата радост в живота и толкова по-голяма е неговата скръб, когато Ираклий умира на 11-годишна възраст. След неговата смърт композиторът спира да пише музиката за операта „Абесалом и Етери“, която вече бе започнал, отказва се от композирането. Връща се към него след като сънува, че Ираклий го моли да продължи работата върху операта.[9]

Семейството осиновява племенницата на Закария Палиашвили, Юлия. Тя е дъщеря на брата на Закария, Николай Палиашвили, който единствен не следва семейната музикална традиция, а избира професията на лекар. Юлия впоследствие става оперна певица и преподавател по вокал в Тбилиската консерватория.[10]

Кончина редактиране

В началото на 1930-те години здравето на Палиашвили се влошава. През 1932 г. е диагностициран с рак на черния дроб, умира на 6 октомври 1933 г. Погребан е в градината на Тбилиския театър за опера и балет, който носи неговото име.[9]

Творчество редактиране

Московският период в живота на Палиашвили и запознаването му с традициите на руската музикална култура оказват голямо влияние върху неговото творчеството. Произведенията на композитора дълбоко национални по своята природа съчетават спецификата на народната грузинска музика с традициите на руската и световната класика. Палиашвили обединява многобройните диалекти на грузинския музикален фолклор и създава от различните му етнографски направления национален музикален език. Този език лежи в основата на грузинската музикална класика.

Палиашвили пише за симфоничен оркестър, хор, за глас и пиано (романси), но най-големите му постижения са свързани с оперната музика. Оперите му „Абесалом и Етери“ и „Даиси“ („Привечер“) заемат специално място в историята на грузинското музикално изкуство.[1][6][7][8]

Произведения редактиране

  • „Абесалом и Етери“, премиера 21 февруари 1919 г., Национален театър за опера и балет, Тбилиси
  • „Даиси“, премиера 19 декември 1923 г., Национален театър за опера и балет, Тбилиси
  • Торжествена кантата, за 10-годишнината на Октомврийската революция, 1927 г.
  • „Латавра“, премиера 16 март 1928, Национален театър за опера и балет, Тбилиси
  • Грузинска сюита на народни теми за оркестър, 1928 г.
  • Хорови песни: Дис мерцхали... (Днес лястовичките...), Приспивна (по думите на А. Церетели)
  • За глас и пиано: романси по стихове на И. Чавчавадзе, И. Гришашвили, Д. Туманишвили
  • Тависуплеба, националният химн на Грузия
  • Грузински народни песни, обработени за смесен хор и пиано

Памет редактиране

  • От 1937 г. Грузинският театър за опера и балет носи името на Закария Палиашвили.[11]
  • През 1959 г. в Тбилиси е основан Музей на Закария Палиашвили.[12]
  • През 1971 и 2018 г. са издадени пощенски марки, посветени на композитора.
  • През 1971 г. е учредена държавна награда на Грузинската ССР на името на Закария Палиашвили.[6]
  • Юбилеен настолен медал „100 лет со дня рождения З.П.Палиашвили“.[13]
  • Името на Закария Палиашвили носят улици в Тбилиси, Батуми, Кутаиси, Москва.
  • В Тбилиси има две музикални училища, носещи името на композитора: Централно музикално училище №1 и Музикална школа №2.

Източници редактиране

  1. а б ПАЛИАШВИЛИ Захарий Петрович
  2. а б в Многообразие творчества грузинского композитора З. Палиашвили
  3. Чешское землячество в Грузии „Злата Прага“. Владимир (Ладо) Агниашвили[неработеща препратка]
  4. Гарольд Шмальцель. Чехи в Грузии. ХIХ – ХХI векаТбилиси 2019. ISBN 978-9941-8-1903-2
  5. а б Энциклопедия Belcanto.ru. Захарий Петрович Палиашвили
  6. а б в г Музыкальная энциклопедия. Палиашвили З. П.
  7. а б 100 опер. Оперная музыка
  8. а б Классическая музыка. Палиашвили – Глава №44 книги „Биографии композиторов“
  9. а б 100 Years of Georgia's First Democratic Republic
  10. Юлия Палиашвили – звезда музыкальной династии, архив на оригинала от 26 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181126092626/https://tbilisi.media/cultures/2407-yuliya-paliashvili-zvezda-muzykalnoy-dinastii/, посетен на 25 ноември 2018 
  11. Грузинский театр оперы и балета
  12. Дом-музей имени Захария Палиашвили
  13. Настольная медаль „100 лет со дня рождения З.П.Палиашвили“