Отваря главното меню

Заключителен акт на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа

Заключителният акт на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа, известен също като Хелзинкски заключителен акт (на английски: Helsinki Final Act), Хелзинкски споразумения/съглашения (на английски: Helsinki Accords) и Хелзинкска декларация (на английски: Helsinki Declaration) е международно споразумение, подписано в Хелзинки, столицата на Финландия, на 1 август 1975 г[1] от ръководителите на 35 държави (33 от Европа, САЩ и Канада), членки на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ)[2], многостранен форум за диалог и преговори между Изтока и Запада[3]. След повече от две години интензивни консултации в Хелзинки е подписан този Заключителен акт, който залага нови принципи на международното сътрудничество. В този документ са уредени редица ключови споразумения във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права и са фиксирани основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани (“хелзинкският декалог”), а също и в отношенията помежду им.

ДоговореностиРедактиране

Междудържавните договорености са групирани в няколко раздела:

  • в международно-правовата област: затвърждаване на политическите и териториални резултати от Втората световна война и изложение на принципите на взаимоотношения между държавите-участнички, включително нерушимост на границите, териториална цялостност на държавите, ненамеса във вътрешните работи на другите държави;
  • във военно-политическата област: съгласуване на мерки за укрепване на доверието във военната област (предварителни уведомления за военни учения и крупни предвижвания на войски, присъствие на наблюдатели на военни учения); мирно уреждане на спорове;
  • в икономическата област: съгласуване на основни сфери на сътрудничество в областта на икономиката, науката и техниката и защита на околната среда;
  • в хуманитарната област: съгласуване на задълженията по въпросите на правата на човека и основните свободи, включително свобода на придвижване, контакти, информация, култура и образование, право на труд, право на образование и медицинско обслужване.

ИзточнициРедактиране

  1. Helsinki Final Act. // OSCE. Посетен на 12 април 2015.
  2. от 1995 ОССЕ
  3. Galbreath, David J.. The Organization for Security and Co-operation in Europe (OSCE). New York, NY, Routledge, 2007. ISBN 9780203960943.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране