Закони на Кеплер

Първият закон.
Вторият закон.
Третият закон.

Законите на Кеплер описват не само движението на планетите около Слънцето, но и движението на спътниците около самите планети. Публикувани са в периода 1609 – 1619 г. от Йохан Кеплер. Те подобряват хелиоцентричната теория на Николай Коперник, заменяйки кръговите орбити с епицикли с елиптични траектории и обясняват как планетарните скорости се различават.[1]

Елиптичните орбити на планетите са открити чрез изчисления на орбитата на Марс.[2] Чрез тях Кеплер заключва, че другите обекти в Слънчевата система, дори и тези много далеч от Слънцето, също имат елиптични орбити. Освен това, той открива, че когато дадена планета се намира по-близо до Слънцето, тя се движи по-бързо в сравнение с планетите по-далеч от него. Оттук успява да заключи и, че колкото по-далеч се намира дадена планета от Слънцето, толкова по-голяма е орбитата ѝ (и обратно).

Закони на КеплерРедактиране

Първи законРедактиране

Орбитите на планетите са елипси, в единия от фокусите, на които се намира Слънцето.

Орбитите на планетите са много слабо сплеснати елипси и почти не се отличават от окръжност.

Втори законРедактиране

При движението на планетите около Слънцето техните радиус-вектори описват равни площи за равни интервали от време. От втория закон на Кеплер следва, че когато планетите преминават през перихелия си се движат с максимална скорост, а когато преминават през афелия – с минимална. Земята преминава през своя перихелий в началото на януари, а през афелия си – през юли.

Трети законРедактиране

Квадратите на периодите на обикаляне T на планетите около Слънцето се отнасят, както кубовете на големите им полуоси a до Слънцето:  

Тук a1 и a2 са големите полуоси на всеки две планети до Слънцето, а T1 и T2 са периодите им на обикаляне около него. Следователно:  

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Holton, Gerald James. Physics, the Human Adventure: From Copernicus to Einstein and Beyond. 3. Piscataway, NJ, Rutgers University Press, 2001. ISBN 978-0-8135-2908-0. с. 40 – 41. Посетен на 27 декември 2009.
  2. After 400 Years, a Challenge to Kepler:He Fabricated His Data, Scholar Says. // The New York Times, 23 януари 1990.