Закон Льо Шапелие
Законът Льо Шапелие (на френски: Loi Le Chapelier) е гласуван на 14 юни 1791 г. от Учредителното събрание по време на първата фаза на Френската революция.
| Закон Льо Шапелие | |
 |
Той премахва корпорациите (гилдиите) под предлог, че са израз на феодалния ред, налаган от производителите. На гражданите от един и същи бранш, независимо дали са господари или работници, се забранява да се обединяват, да вземат общи решения или да разискват общите им интереси. Забраняват се както работодателските съюзи, така и работническите сдружения. Забранени са стачките и работническите организации – компаньонажи „защитаващи общите им интереси“. Този закон според френския публицист Анатол Лероа-Болю (Anatole Leroy-Beaulieu) е огромна социална грешка[1].
Законът е предложен и написан от юриста Исак Рене Ги льо Шапелие (Isaac René Guy le Chapelier) и е гласуван почти без дебати[2]:с. 440. Приемането му разгневява санкюлотите, които призовават към разпускане на Учредителното събрание, но то продължава заседанията си. Законът е отменен едва през 1864 г. със закона Оливие (Loi Ollivier), след което е възстановено правото на стачки.
Източници редактиране
- ↑ Goyau, G. French Revolution // CATHOLIC ENCYCLOPEDIA. 1912. Посетен на 16 септември 2020. (на английски)
- ↑ Дюше, Жан. История на Запада. София, ИК „ЛИК“, 2003. ISBN 954-607-589-2. с. 722.
