Закон за всеобщото привличане

Законът на Нютон за всеобщото привличане описва гравитационното взаимодействие между две масивни тела. Той е част от класическа механика и е формулиран за пръв път във фундаменталния труд на Нютон Математически начала на натурофилософията, публикуван за пръв път на 5 юли 1687 г. В съвременната си формулировка законът гласи следното:

Всяка материална точка привлича всяка друга материална точка със сила, насочена по правата, пресичаща двете точки. Тази сила е пропорционална на произведението от двете маси и обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между материалните точки, или казано по друг начин: „Всички тела във Вселената се привличат със сила F, която е правопропорционална на произведението от масите на телата (m₁ и m₂), и обратнопропорционална на квадрата от разстоянието (r) между тях“:

$F=G{\frac {m_{1}m_{2}}{r^{2}}},$

където:

F е величината на силата на привличане между двете материални точки,

G е гравитационната константа,

m₁ е масата на първата материална точка,

m₂ е масата на втората материална точка,

r е разстоянието между двете материални точки.

В системата SI F се измерва в нютони (N), m₁ и m₂ – в килограми (kg), r – в метри (m), а константата G е приблизително равна на 6,67.10⁻¹¹ N m² kg^-2.

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Newton's law of universal gravitation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.