Закон за ефекта
Законът за ефекта е принцип, описан от Едуард Торндайк през 1898:
| „ | От няколкото отговора на една и съща ситуация тези, които са придружени или последвани непосредствено от задоволяване на животинското желание при равни други начала, са тясно свързани със ситуацията и когато тя се повтори, е много вероятно да се повтори и отговорът; тези, които са съпроводени или последвани непосредствено от неразположение и неудобство по отношение на животинското желание при равни други начала, нямат силна връзка със ситуацията и когато тя се повтори, е малко вероятно да се повтори и отзивът.[1] | “ |
Според Торндайк елиминирането на неправилните реакции се дължи на появата на раздразнение или на дразнещо състояние на нещата. Законът за ефекта води до твърдението, че индивидът учи или съхранява в паметта всички онези реакции, които се следват от удовлетворяващите фактори, и се въздържа от реакциите, следвани от фактори, водещи до раздразнение.
Източници редактиране
- ↑ Thorndike, E. L. (1898). Animal Intelligence; an experimental study of the associative processes in animals. Psychological Review Monograph Supplement 2(8):1-109.
Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.