Закон на Гей-Люсак

Закон на Гей-Люсак е закон от физиката.

Анимация, представяща зависимостта на обема на газа от температурата (закон на Гей-Люсак).

Френският химик Жозеф-Луи Гей-Люсак е открил два много важни закона, съответно през 1802 и по-късно през 1809 година. Законите на Гей-Люсак, Авогадро, Шарл и Бойл–Мариот, събрани заедно, дават закона за идеалния газ.

Закон на Гей-Люсак за газовете (1802 г.)

Законът на Гей-Люсак за газовете гласи:

При постоянно налягане отношението между обема на идеален газ и неговата абсолютна температура е постоянна величина.

Ако например температурата на газа се увеличи, ще се увеличи и неговият обем, при условие че масата и налягането на газа останат постоянни.

Математическа формулировка на закона на Гей-Люсак:

${V}\propto {T}$,

тоест

${\frac {V}{T}}=const$,

където:

V е обемът на газа;

T е температурата на газа.

Тази закономерност се нарича още закон за топлинното разширение на газовете. Той е един от най-важните закони във физиката.

Закон на Гей-Люсак за обемите (1809 г.)

Законът на Гей-Люсак, открит през 1809 (или 1808) година, гласи:

Когато газовете реагират, произведените и използваните обеми, измерени при една и съща температура и налягане, са в отношения на малки цели числа.

Този закон изиграва много важна роля в развитието на модерната стехиометрия. През 1811 г. Амедео Авогадро използва закона на Гей-Люсак за обемите като основа на т.нар. закон на Авогадро.

Наименование на закона

Гей-Люсак формулира закона през 1802 г. въз основа на данни от изследвания и експериментите на Жак Шарл, проведени през 1787 година, но останали непубликувани. Въпреки това е прието законът да носи само името на Гей-Люсак — както поради заслугата му за формулиране и публикуване на закона, така и с цел избягване на възможно объркване с друг закон, който също се отнася до газовете и е наречен на Жак Шарл.