Закръгленост (фонетика)

При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.

Закръглеността на гласните звукове се отнася до степента на закръглено положение, което устните заемат при учленението на дадена гласна. Същият процес при съгласните звукове е известен като „лабиализация“. При образуването на закръглена гласна, устните заемат наподобяваща окръжност позиция, докато незакръглените гласни се произнасят с по-отпуснати устни.

Таблицата с гласни звукове на Международната фонетична азбука поставя (при подреждането по двойки) незакръглените гласни от лявата страна, а закръглените — от дясната. Съществуват и диакритични знаци, обозначаващи степента на закръгленост (съответно „дясно полукръгче“ [ ̹] за по-закръглени и „ляво полукръгче“ [ ̜] за по-малко закръглени гласни). Същите знаци понякога се прилагат и към съгласни звукове, обозначавайки степента на лабиализация.

Видове закръгляне редактиране

 
Сгъстено (външноустнено) закръгляне
 
Изпъкнало (вътреустнено) закръгляне

Съществуват два вида закръгляне на гласните звукове: изпъкнало (вътреустнено) и сгъстено (външноустнено).[1] При вътреустненото (или изпъкнало) закръгляне, двата крайчеца на устата се събират и устните изпъкват тунелообразно навън, показвайки вътрешната си повърхност. При външноустненото (или сгъстено) закръгляне, двата крайчеца на устата отново се събират, но устните също се сближават водоравно (сгъстено) и не изпъкват навън, разкривайки единствено външната си част.

Разграничаването между изпъкнали [u] и сгъстени [y] закръглени гласни се наблюдава и при полугласните [w] и [ɥ], както и при лабиализацията.

Закръгленост и лабиализация редактиране

Изпъкналото закръгляне на гласните е звуковото съответствие на явлението лабиализация при съгласните. Бидейки такива, закръглените гласни и лабиализираните съгласни звукове въздействат един на другиго посредством уеднаквяването по звучност (фонетична асимилация): закръглените гласни лабиализират съгласните, а лабиализираните съгласни закръглят съседните на тях гласни.

В повечето езици подобни закономерности представляват пренебрежима фонетична подробност, но в някои случаи тези явления са значими. В мандаринския китайски например, незакръглената гласна /ɤ/ се произнася [o], когато се намира след лабиализирани съгласни. Това е отбелязано и в транслитерацията пинин – задноезичното /xɤ/ (хъ) и устненото /pɤ/ (бу). Във виетнамския език се наблюдава противоположното явление – задноезичните /k/ и /ŋ/ (нг) се произнасят като лабиализирани [kʷ] и [ŋʷ], и даже като устнено-задноезичните [k͡p] и [ŋ͡m], когато стоят след закръглените гласни /u/ или /o/. В северозападните кавказки езици, както и в сепикския език на Папуа - Нова Гвинея, някои закръглени гласни са се превърнали в незакръглени, прехвърляйки закръглеността към съседната съгласна, което превръща сепикските [ku] и [ko] във фонемите /kwɨ/ и /kwə/.

Бележки редактиране

  1. Вътреустнено: още изпъкнало, устнено мръщене/цупене, водоравно устнено закръгляне, или вътрешно закръгляне (Trask 1996:180).
    Външноустнено: още и сгъстено, отвесно устнено закръгляне и външно закръгляне (Trask 1996:252).
    Хенри Суийт отбелязва, че „понятието „вътрешно закръгляне“ произхожда от използваната вътрешна част на устните, а „външно закръгляне“ – от изпъкването навън на устните. И двете понятия са правдободобни, но съвместното им използване може да предизвика обърквания.“ (Trask 1996:180.)

Източници редактиране

  • Catford, J. C. (1982) Fundamental Problems in Phonetics. Bloomington: Indiana University Press.
  • IPA – The International Phonetic Association (1999). Handbook of the International Phonetic Association. Cambridge: Cambridge University Press.
  • Ladefoged, P. & Maddieson, I. (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.
  • Trask, R. L. (1996). A dictionary of phonetics and phonology. Routledge: London & New York.

Вижте също редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Roundedness в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​