Залата на мъртъвците (на английски: The Hall of the Dead) е фентъзи новела, част от цикъла „Конан Варварина“ започната от Робърт Хауърд през 1930-те години, която остава недовършена и непубликувана до смъртта му. Завършена е от Лион Спраг де Камп, последовател на Хауърд, който открива сред документите му фрагмент-резюме от 650 думи, и е публикувана за първи път в списанието „The Magazine of Fantasy and Science Fiction“ в броя от февруари 1967 година. Същата година е публикувана и в антологията „Conan“ (Lancer, 1967). Оригиналният фрагмент на Робърт Хауърд, без измененията на де Камп, е публикуван за първи път в сп. „Fantasy Crossroads“, бр.1 от ноември 1974 г.

Залата на мъртъвците
The Hall of the Dead
АвторРобърт Хауърд
и
Лион Спраг де Камп
Първо изданиефевруари 1967 г.
САЩ
Издателствосп. „The Magazine of Fantasy and Science Fiction“
Оригинален езиканглийски
Жанрфентъзи
Видновела
ПоредицаКонан

Сюжет редактиране

Конан се насочва към руините на древния град Ларша в страната Замора, воден от слуховете за скрити съкровища. Преследва го отряд заморски войници, изпратен да го залови заради извършени грабежи от богати търговци и благородници. Начело е офицер на име Нестор. Отрядът се натъква на капан, при задействането на който огромна купчина камъни се свлича върху отряда. Войниците загиват и оцелява единствено Нестор, който успява да се измъкне целият в синини.

Вбесен от загубата на своите войници и страхувайки се от последствията око се завърне без да е заловил кимериеца, Нестор решава да преследва Конан сам. Най-накрая го застига пред стените на Ларша и двамата се впускат в битка. Конан успява да нанесе удар и да пробие шлема на Нестор и го поваля на земята в безсъзнание.

Конан мисли че е убил противника си и навлиза из криволичещите улици на безлюдния град. Скоро се изправя срещу чудовище във формата на гигантски плужек, дълъг четири и половина метра със способността да плюе корозивна киселина със смъртоносна точност. Охлювът преследва Конан през целия град и той се покатерва на покрива на един порутен храм. След като чудовището започва да се изкачва по стената, Конан хвърля отгоре му няколко статуи на гаргойли и охлювът умира.

След като слиза обратно надолу и се уверява, че плужекът е мъртъв, неочаквано чува познат глас и се обръща, за да види Нестор, този път с превързана рана на главата. Ударът на Конан е успял само да го рани, но не и да го убие. Двамата се споразумяват да търсят заедно съкровищата на Ларша и да си поделят каквото открият.

Те влизат в царския дворец на Ларша и успяват да проникнат в голяма зала във вътрешността на палата. В нея откриват няколко прогнили сандъка пълни със злато, сребро и скъпоценни камъни. Съкровището се охранява от мумиите на седем войни-гиганти, седнали в столове покрай стените. Двамата авантюристи си разпределят плячката, но когато Конан пъха в торбата си и статуетката на една нефритена змия, мумиите на гигантите оживяват и ги атакуват.

След отчаяна битка, Конан и Нестор успяват да избягат. Мумиите на гигантите са по петите им, но когато излизат от двореца с показването си на слабата утринна светлина, се свличат на паважа и се превръщат в прах. Това води и до следващ катаклизъм – земята е разтърсена от голям трус и околните стени и колони започат да падат. Двамата се втурват към градските стени. Когато Конан се измъква от Ларша, зад гърба му градът е обърнат в развалини и нито една сграда не е оцеляла, а Нестор също се е изгубил. Конан поема към град Шадизар с пълна торба скъпоценности.

На следващата вечер Конан разказва в любимата си таверна, за приключенията си в Ларша. Когато изпразва съдържанието на торбата, седемте големи зелени скъпоценни камъка също се разпадат на прах. В таверната неочаквано влиза магистрат, последван от градската стража и се опитва да арестува Конан по обвинение в кражба, убийството на войниците на Нестор и влизане в сговор с последния. Магистратът бърка с ръка в торбата и от устата му се разнася вик на ужас. Нефритено-зелена змия, жива и извиваща се, е обвила китката му и забила зъби в ръката му. В последвалата паника Конан успява да избяга. Извън града открива Нестор и двамата сподеелят един на друг своите премеждия. Нестор е оцелял при земетресение в Ларша и също успява да стигне до Шадизар. След което е открит от нощния патрул пиян в една кръчма и при опита си да избяга но губи цялата плячка от съкровището, с изключение на две монети, които той дружески поделя с кимериеца. След като приемат съдбата си с мрачен хумор, двамата решават да се разделят и всеки поема по своя път в нощта.

Край на разкриващата сюжета част.

Публикации на български език редактиране

  • 1991: Залата на мъртъвците – в сборника „Конан варваринът“, ИК „Ролис“, София, кн.1 от поредицата „Серия Фантастика“, преводач: Иван Златарски.

Външни препратки редактиране