Заложническа криза в японското посолство в Перу
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Заложническата криза в японското посолство в Перу (на испански: Toma de la residencia del embajador de Japón en Lima) продължава над 4 месеца – от декември 1996 до април 1997 година.
| Операция Чавин де Уантар | |||
| Вътрешен конфликт в Перу | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 22 април 1997 | ||
| Място | Японското посолство, Лима, Перу | ||
| Резултат | Убедителна победа на правителството | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
.svg){kind=small}
Започва на 17 декември 1996 г., когато 14 души, членове на терористичната организация „Революционно движение Тупак Амару“ (РДТА) пленяват хиляди високопоставени дипломати, правителствени служители, висши военни и бизнесмени, присъстващи на тържество в резиденцията на Морихиша Аоки – посланика на Япония в Перу, в чест на 63-тия рожден ден на японския император Акихито. Въпреки че терористичният акт се случва в посланическата резиденция в квартал Сан Исидро, а не в посолството, в медиите случаят се появява като „Заложническа криза в японското посолство“, както е известен днес. Исканията на терористите са: освобождаване на техни членове от перуанските затвори, преразглеждане на неолибералната пазарна реформа на правителството и по-добри условия в затворите в Перу.
Повечето от заложниците скоро са освободени. След като са държани в плен 126 дни, останалите са освободени на 22 април 1997 г., след атака на командоси от Перуанската армия, с кодово име Операция Чавин де Уантар, при която загиват един заложник, двама войници и всички 14 терористи от РДТА. Според повечето перуанци операцията е голям успех и е широко отразена в световните медии. Президентът Алберто Фухимори получава овации за спасяването на заложниците.
По-късно е открито, че след края на операцията много дейци на организацията са екзекутирани без съд и присъда. Това получава силно неодобрение сред перуанското общество, особено сред близките на убитите.
