Заложническа криза в японското посолство в Перу

Заложническата криза в японското посолство в Перу (на испански: Toma de la residencia del embajador de Japón en Lima) продължава над 4 месеца – от декември 1996 до април 1997 година.

Операция Чавин де Уантар
Вътрешен конфликт в Перу
Réplica residencia embajador.jpg
Информация
Период 22 април 1997
Място Японското посолство, Лима, Перу
Резултат Убедителна победа на правителството
Страни в конфликта

Flag of Peru (war).svg Армия на Перу

Flag of the MRTA.svg Революционно движение Тупак Амару

Командири и лидери

Flag of Peru (war).svg Хуан Валер Сандовал

Flag of the MRTA.svg Нестор Серпа Картолини

Сили

140 командоси

14 терористи

Жертви и загуби

2 войници
1 заложник

14 терористи

Започва на 17 декември 1996 г., когато 14 души, членове на терористичната организация „Революционно движение Тупак Амару“ (РДТА) пленяват хиляди високопоставени дипломати, правителствени служители, висши военни и бизнесмени, присъстващи на тържество в резиденцията на Морихиша Аоки – посланика на Япония в Перу, в чест на 63-тия рожден ден на японския император Акихито. Въпреки че терористичният акт се случва в посланическата резиденция в квартал Сан Исидро, а не в посолството, в медиите случаят се появява като „Заложническа криза в японското посолство“, както е известен днес. Исканията на терористите са: освобождаване на техни членове от перуанските затвори, преразглеждане на неолибералната пазарна реформа на правителството и по-добри условия в затворите в Перу.

Повечето от заложниците скоро са освободени. След като са държани в плен 126 дни, останалите са освободени на 22 април 1997 г., след атака на командоси от Перуанската армия, с кодово име Операция Чавин де Уантар, при която загиват един заложник, двама войници и всички 14 терористи от РДТА. Според повечето перуанци операцията е голям успех и е широко отразена в световните медии. Президентът Алберто Фухимори получава овации за спасяването на заложниците.

По-късно е открито, че след края на операцията много дейци на организацията са екзекутирани без съд и присъда. Това получава силно неодобрение сред перуанското общество, особено сред близките на убитите.