Замръзвания на Черно море

Замръзванията на Черно море са явления характерни за западното крайбрежие на Черно море при продължителни застудявания.

Замръзналото море при пристанище Варна, февруари 1929 г.

Замръзвания

През януари 1904 г. Варненският залив замръзва за период от 15 дни, а Созополският – за около един месец. Замръзване на Варненския залив има и през зимата на 1907/1908 г., когато това се случва за период от 2 – 3 дни.

Едно от най-големите замръзвания на Българското черноморско крайбрежие е през зимата на 1928/1929 г. Тогава се наблюдава замръзване на водата по цялото крайбрежие, а не само в пристанищата. На 11 февруари 1929 г. ледът в пристанище Варна достига дебелина 30 cm, а в открито море плават големи ледени късове. Морските течения ги натрупват във Варненския залив и по крайбрежието. Варненското пристанище преустановява дейността си, заради ниските температури, а заледяването достига до нос Емине. Замръзва и каналът от морето до езерото. Ледената обвивка достига до 30 cm дебелина. Ледът се стопява след 8 март.

През 1942 г. Варненският залив е запълнен с ледени блокове, краткотрайно замръзва морето край Бургас, а през 1954 г. районът от Евксиноград до Галата е запълнен с ледени блокове на три пъти. През март 1954 г. ледът във Варненския залив позволява да се навлезе до 50 – 100 m навътре в морето. През 1963 г. е наблюдавано последното замръзване на Черно море, което е и по-слабо.

Галерия

Замръзнало море при Варна, 1929 г.

• 
  Плажът при Централните морски бани и заледеният мост.
• 
  Водата е застинала в плътна ледена завеса при основите над моста на централния плаж.
• 
  Кораби и лодки в пристанището. В дъното – пристанищният фар.
• 
  Придвижване по леда. Моряците са пред съоръженията на сухия док.
• 
  Сред скованите в леда кораби.