Занешеви

български възрожденски род

Занешеви, известни и като Дзанешеви, е български възрожденски род от Воден.[1] Родът се създава от Зане (Захари) в края на XVIII век, като основният им поминък е търговията. Бързо забогателите търговци се включват дейно в борбата за национална независимост на българите в Македония. Основно те събират пари за построяването на българска църква в града. След войните за национално обединение родът се разпръсква, масово напуска Егейска Македония и се изселва в България.

Занешеви
Страна Османска империя
България
Националностбългари

В спомените си Христо Татарчев, гостувал във Воден през 1894 година, пише:

видната, многозаслужила фамилия Занешеви... това семейство мина изцяло в услуга на организацията.[2]

Кирил Пърличев описва Зане, Иван и Христо Занешеви така:

...Занешевци бяха чорбаджии, от тях Иван беше аристократ, ходил в Италия, и реномето му беше не само на богат, но и на умен човек...[3] по-състоятелните и преставителни граждани, каквито бяха Зано Занешев, един човек с внушителна стойка, гъсти мустаци, завити под ушите, като рогове на овен, с важна походка, или брат му - Иван, също тъй едър човек с изразителни черти, прилична външност и сериозна осанка на тежък чорбаджия. С Всичките тия признаци и с модното си облекло, за разлика от местното, Занешевци се ползваха и с опасната репутация на приятели на руския цар, преписвана им от мълвата и дължима на обстоятелството, че Иван, приветлив и общителен, винаги е посрещал в своя дом чужденците, които по един или друг повод са минавали през Воден. През време на църковния въпрос Занешевци са виждали вероятно пак у Иван Занешев и Граф Игнатиева, както ме уверяваше и средният от братя Занешеви - Ичо. Игнатиев одобрявал усилията на българите за самостоятелна българска черква и неговите насърчения са били важен елемент в издръжливостта, която проявили воденчани в тия трудни борби. Споменатият Ичо, т.е. Христо Занешев, единствен от тримата братя истински революционно настроен, не беше подозиран от турците в ролята, която се преписваше – неофициално, разбира се – на другите двама Занешевци, защото той, Ичо, беше вече позападнал, външността му беше скромна и от време на време го виждаха с лопата и мотика в ръка да отива в лъга и на лозе.[4]

Представители

редактиране
 
Реклама на Георги Гиондев, Вангел Хлебаров, Коста Занешев, и Тръпче Бъчваров, всички от град Воден, емигранти в Спрингфийлд, Охайо, в Българо-американския алманах, 1920 г.
 
Свидетелство за женитба на Зано Д. Занешев и Кица Евтимова, 23 май 1906 година
 
Свидетелство за женитба на Зано Д. Занешев и Кица Евтимова, 23 май 1906 (гръб)
  • Зане (1731 – 1817), основател на рода Занешеви
  • Братята Зане и Туше Занешеви, синове на Иван и внуци на Зане, са видни дейци на църковната община във Воден.
    • Синовете на Димитър, син на Зане, Иван Занешев, Христо Занешев и Зане Занешев продължават да подпомагат развитието на българския културен живот в града. Иван, който подпомага с пари учениците от града, има петима сина:
      • Димитър Занешев (1876 - 1962) се издига до районен началник на ВМОРО във Воденско и участва на Солунския конгрес от 1903 година;
        • Иван Занешев (р. 1907), зъболекар, живее дълги години в Германия, където умира;[5]
        • Александър Занешев, инженер, живял в Бургас;[5]
        • Георги Занешев, загинал във Втората световна война в Унгария;[5]
        • Калиопа Занешева (р. 1911), работи в сферата на медицината;[5]
      • Христо Занешев (1868 - ?) е съмишленик и сътрудник на Кирил Пърличев, активен член на ВМОРО, участник във войните за национално обединение;
      • Михаил Занешев (1885/1889 - 1912), дърводелец, македоно-одрински опълченец в четата на Григор Джинджифилов и във 2 рота на 14 воденска дружина[6]
      • Александър Занешев (1886 - 1955) e български офицер, лекар и революционер от ВМРО
      • Георги Занешев (1878 – 1961) e лекар, общественик, деец на ВМОРО,
  • Други: Вангел Занешев, умрял преди 1918 г. и Михаил Занешев, изпратен на заточение.[8] Васил Занешев, деец на ВМОРО,[9] Коста Занешев, предприемач в Охайо, САЩ.
  • Други: Димитър Занешев (р. 1840, починал след 1906) със син Зано (р. 1885), към 1906 г. софийски жители.[10]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
Зане
(1731 – 1817)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван
Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше
Занешев
 
Зане
Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Занешев
 
Зане Занешев
 
Иван Занешев
(1843 – 1918)
 
Вангел Занешев
(? – преди 1918)
 
Михаил Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Занешев
(1840 – след 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Занешев
(1868 – ?)
 
Димитър Занешев
(1876 – 1962)
 
Михаил Занешев
(1885/1889 – 1912)
 
Александър Занешев
(1886 – 1955)
 
Георги Занешев
(1878 – 1961)
 
Васил Занешев
(деец на ВМОРО)
 
Коста Занешев
(предприемач в Охайо)
 
Зано Занешев
(1885 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Занешев
(1907 – ?)
 
Александър Занешев
 
Георги Занешев
 
Калиопа Занешева
(1911 – ?)
 
Надежда Дрангова
 
Кирил Дрангов
(1901 – 1946)
 
Асен Занешев
(? – 1944)
 
 
  1. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр. 56. (Спомени на Христо Татарчев)
  3. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 11.
  4. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 20.
  5. а б в г Димитър Иванов Занешев // morskivestnik.com. Посетен на 30 март 2024.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  7. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  9. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 15.
  10. ДАА- Архив София, ф. 1К, оп. 6, а.е. 106, л. 200