Занешеви
български възрожденски род
Занешеви, известни и като Дзанешеви, е български възрожденски род от Воден.[1] Родът се създава от Зане (Захари) в края на XVIII век, като основният им поминък е търговията. Бързо забогателите търговци се включват дейно в борбата за национална независимост на българите в Македония. Основно те събират пари за построяването на българска църква в града. След войните за национално обединение родът се разпръсква, масово напуска Егейска Македония и се изселва в България.
Занешеви | |
Страна | Османска империя България |
---|---|
Националност | българи |
В спомените си Христо Татарчев, гостувал във Воден през 1894 година, пише:
„ | видната, многозаслужила фамилия Занешеви... това семейство мина изцяло в услуга на организацията.[2] | “ |
Кирил Пърличев описва Зане, Иван и Христо Занешеви така:
„ | ...Занешевци бяха чорбаджии, от тях Иван беше аристократ, ходил в Италия, и реномето му беше не само на богат, но и на умен човек...[3] по-състоятелните и преставителни граждани, каквито бяха Зано Занешев, един човек с внушителна стойка, гъсти мустаци, завити под ушите, като рогове на овен, с важна походка, или брат му - Иван, също тъй едър човек с изразителни черти, прилична външност и сериозна осанка на тежък чорбаджия. С Всичките тия признаци и с модното си облекло, за разлика от местното, Занешевци се ползваха и с опасната репутация на приятели на руския цар, преписвана им от мълвата и дължима на обстоятелството, че Иван, приветлив и общителен, винаги е посрещал в своя дом чужденците, които по един или друг повод са минавали през Воден. През време на църковния въпрос Занешевци са виждали вероятно пак у Иван Занешев и Граф Игнатиева, както ме уверяваше и средният от братя Занешеви - Ичо. Игнатиев одобрявал усилията на българите за самостоятелна българска черква и неговите насърчения са били важен елемент в издръжливостта, която проявили воденчани в тия трудни борби. Споменатият Ичо, т.е. Христо Занешев, единствен от тримата братя истински революционно настроен, не беше подозиран от турците в ролята, която се преписваше – неофициално, разбира се – на другите двама Занешевци, защото той, Ичо, беше вече позападнал, външността му беше скромна и от време на време го виждаха с лопата и мотика в ръка да отива в лъга и на лозе.[4] | “ |
Представители
редактиране- Зане (1731 – 1817), основател на рода Занешеви
- Братята Зане и Туше Занешеви, синове на Иван и внуци на Зане, са видни дейци на църковната община във Воден.
- Синовете на Димитър, син на Зане, Иван Занешев, Христо Занешев и Зане Занешев продължават да подпомагат развитието на българския културен живот в града. Иван, който подпомага с пари учениците от града, има петима сина:
- Димитър Занешев (1876 - 1962) се издига до районен началник на ВМОРО във Воденско и участва на Солунския конгрес от 1903 година;
- Христо Занешев (1868 - ?) е съмишленик и сътрудник на Кирил Пърличев, активен член на ВМОРО, участник във войните за национално обединение;
- Михаил Занешев (1885/1889 - 1912), дърводелец, македоно-одрински опълченец в четата на Григор Джинджифилов и във 2 рота на 14 воденска дружина[6]
- Александър Занешев (1886 - 1955) e български офицер, лекар и революционер от ВМРО
- Георги Занешев (1878 – 1961) e лекар, общественик, деец на ВМОРО,
- Надежда Занешева, жена на Кирил Дрангов и майка на Райна Дрангова и Борис Дрангов
- Асен Занешев е син на Георги Занешев и е член на ВМРО, убит при опит за задържането му през 1944 година по нареждане на Лев Главинчев[7]
- Синовете на Димитър, син на Зане, Иван Занешев, Христо Занешев и Зане Занешев продължават да подпомагат развитието на българския културен живот в града. Иван, който подпомага с пари учениците от града, има петима сина:
- Други: Вангел Занешев, умрял преди 1918 г. и Михаил Занешев, изпратен на заточение.[8] Васил Занешев, деец на ВМОРО,[9] Коста Занешев, предприемач в Охайо, САЩ.
- Други: Димитър Занешев (р. 1840, починал след 1906) със син Зано (р. 1885), към 1906 г. софийски жители.[10]
Родословие
редактиранеЗане (1731 – 1817) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Занешев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Туше Занешев | Зане Занешев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Занешев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Занешев | Зане Занешев | Иван Занешев (1843 – 1918) | Вангел Занешев (? – преди 1918) | Михаил Занешев | Димитър Занешев (1840 – след 1906) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Занешев (1868 – ?) | Димитър Занешев (1876 – 1962) | Михаил Занешев (1885/1889 – 1912) | Александър Занешев (1886 – 1955) | Георги Занешев (1878 – 1961) | Васил Занешев (деец на ВМОРО) | Коста Занешев (предприемач в Охайо) | Зано Занешев (1885 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Занешев (1907 – ?) | Александър Занешев | Георги Занешев | Калиопа Занешева (1911 – ?) | Надежда Дрангова | Кирил Дрангов (1901 – 1946) | Асен Занешев (? – 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр. 56. (Спомени на Христо Татарчев)
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 11.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 20.
- ↑ а б в г Димитър Иванов Занешев // morskivestnik.com. Посетен на 30 март 2024.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
- ↑ „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 15.
- ↑ ДАА- Архив София, ф. 1К, оп. 6, а.е. 106, л. 200