Заре (Заро, Зао) Велков (Вълков), известен като Дедо Зао, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Зао Велков
български революционер
Роден
Затворници от Кратовска околия от Скопския затвор, освободени при амнистията от април 1904 г. № 36 - Славчо си на Анастас от Злетово, № 37 – Санде, син на поп Мано, от Лесново, № 38 - Васил, син на Петко, от Лесново, № 39 – Георги, син на Димо, от Лесново, № 40 – Даскал Георги, син на Иван, от Маало Варош, № 41 – Божин, син на Георги, от Семери, № 42 – Данаил, син на Илия, от Зелениград, № 43 – Заро, син на Вълко, от Койково

БиографияРедактиране

Велков е роден в кратовското село Койково, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО.[1] За революционна дейност е арестуван и затворен в Скопския затвор Куршумли хан. Освободен е при общата амнистия през април 1904 година. При избухването на Балканската война в 1912 година Велков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Славчо Абазов.[2] Йосиф Велков от Койково също е опълченец в нестроевата рота на 10 прилепска дружина и в щаба на 3 бригада на Македоно одринското опълчение, Мите Заов Велков (24-годишен, земеделец) служи в 4 рота на 2 скопска дружина,[3] а Апосто Заов (Захов) служи в 3 рота на 7 кумановска дружина.[4]

След възстановяването на ВМРО след Първата световна война, Зао Велков е един от първите хора на организацията в Кратовско.[1] Служи като задграничен куриер.[5][6]

БележкиРедактиране

  1. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, II. Освободителна борба 1919 - 1924. Louvain, A. Rpsseels Printing Co, 1965. с. 136.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 263.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 123.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 262.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, II. Освободителна борба 1919 - 1924. Louvain, A. Rpsseels Printing Co, 1965. с. 711.
  6. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934. „Звезди“, 1999. ISBN 954951417. с. 39.