Западен Азербайджан
Западен Азербайджан (на персийски: آذربایجان غربی) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в северозападен Иран, включен е в административния Регион 3. Заема площ около 37 000 km²[1], населението е над 3 милиона. Административен център е град Урмия.
| Западен Азербайджан استان آذربایجان غربی | |
|---|---|
 Местоположение в Иран | |
| Страна |  Иран |
| Регион | 3 |
| Административен център | Урмия |
| Площ | 37 411 km² |
| Население | 3 265 219 души (2016) 87,3 души/km² |
| Шахрестани | 19 |
| Часова зона | UTC+03:30 |
| Западен Азербайджан в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Територията на остан Западен Азербайджан в продължение на векове е била част на големия исторически регион Азербайджан. В древността територията принадлежи на Мидия, след това на различни местни и персийски династии. Тук се сблъскват интересите на големите империи – Руската, Персийската и Османската. В началото на 19 век една от руско-иранските войни завършва с Гюлистански мирен договор, по силата на който Русия придобива част от Азербайджан, който до този момент е бил изцяло в границите на Иран.[2]
През 20 век иранският Азербайджан е обект на икономически и политически интереси на Русия, Турция и Великобритания. По време на Втората световна война Иран е окупиран от руски и британски войски. През 1945 г. в иранския Азербайджан с подкрепата на СССР се извършва преврат срещу централната власт. Техеран възстановява своя суверенитет над региона в края на 1946 г.[2]
Административното разделяне на иранския Азербайджан започва през 20 век и преминава през няколко етапа. Сегашните граници на остан Западен Азербайджан са определени през 1965 г.
ГеографияРедактиране
Остан Западен Азербайджан граничи с три държави – с Азербайджан на север, с Турция на запад и Ирак на югозапад. Вътрешните граници на остана са с останите Източен Азербайджан на изток, Занджан на югоизток и Кюрдистан на юг.
Територията на остана е пресечена от високите планини на веригата Загрос. Тук има много планински реки и минерални извори. Една от големите реки е Малък Заб (на персийски: زاب کوچک: Заб-е Кучек), приток на реката Тигър. Природна забележителност е голямото солено езеро Урмия.
Климатът на Западен Азербайджан се влияе от от въздушните течения на Атлантическия океан и Средиземно море, през зимата от север навлизат студени въздушни маси. Летата в повечето райони са сухи, зимите са студени. Минималната зимна температура достига до -16ºC, максималната лятна до 34ºC.[3]
Административно делениеРедактиране
Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Западен Азербайджан е разделен на 19 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.[4]
| Шахрестан | Население | Шахрестан | Население |
|---|---|---|---|
| Урмия | 1 040 565 | Ошнавийе | 73 886 |
| Букан | 251 409 | Полдащ | 42 170 |
| Пираншахр | 138 864 | Такаб | 80 556 |
| Чалдоран | 45 060 | Чайпаре | 47 292 |
| Хои | 348 664 | Сардащ | 118 849 |
| Салмас | 196 546 | Шахин Деж | 92 456 |
| Шовт | 55 682 | Маку | 94 751 |
| Махабад | 236 849 | Мияндоаб | 273 949 |
| Нагаде | 12 767 | Чахарбордж | 26 219 |
| Барог | 22 385 |
Шахрестаните Чахарбордж и Барог са били част на шахрестан Мияндоаб и се отделят от него през 2021 г.[5]
НаселениеРедактиране
Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остана е 3 265 219 души, от тях около 65% живеят в градовете. 82% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).[6][7]
Населението на остана се състои главно от азери и кюрди, малцинствените групи са арменци, асирийци и евреи.
ИкономикаРедактиране
Икономиката на Западен Азербайджан е свързана преди всичко със селското стопанство, като доминиращия отрасъл е животновъдството. Територията на остана е много богата на минерални ресурси. Тук се добива злато, титан, минерали от групата на фосфати, разнообразни строителни материали и декоративни камъни. Промишленото производство е представено главно от предприятията на хранително-вкусовата промишленост. Територията на остана е един от центровете по производство на цимент в страната.[8]
ОбразованиеРедактиране
Остан Западен Азербайджан разполага с 40 научни и образователни организации. В шахрестаните са открити филиалите на Свободен ислямски университет и на Университета Паям-е Нур. Освен тях има държавни университети:[9]
- Университет на Урмия
- Медицински университет на Урмия
- Технически университет на Урмия
ЗабележителностиРедактиране
Забележителностите на Западен Азербайджан са паметници на различни исторически епохи и култури:[10]
- Тахт-е Солейман (Трон на Соломон) – древен храмов комплекс на зороастризма, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО;[11]
- Църква Дзордзор – запазена част от арменски манастир в шахрестан Маку, включена е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО;[12]
- Манастир на Свети Тадей – арменски манастир в шахрестан Чалдоран, включен е списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО;[12]
- Замък Багче Джуг – архитектурен комплекс в град Маку, построен е през 19 век и носи белезите на руската архитектура;
- Крепост Бастам – цитадела от 7 век пр.н.е., от епохата Урарту;[13]
- Тепе Хасанлу – археологически паметник в шахрестан Нагаде.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Statoids. Provinces of Iran
- ↑ а б Encyclopædia Iranica. AZERBAIJAN iv. Islamic History to 1941
- ↑ Iran Chamber Society. Province of West Azarbaijan
- ↑ ((fa)) جمعیت و خانوار کشور به تفکیک استان، شهرستان
- ↑ ((fa)) تصویبنامه درخصوص تقسیمات کشوری در شهرستان میاندوآب استان آذربایجان غربی
- ↑ Census 2016. General results
- ↑ Selected Findings of National Population and Housing Census, 2016
- ↑ ((fa)) آذربایجان غربی در یک نگاه
- ↑ ((fa)) دانشگاه های استان آذربایجان غربی
- ↑ West Azerbaijan (Qarbi)
- ↑ Takht-e Soleyman
- ↑ а б Armenian Monastic Ensembles of Iran
- ↑ Encyclopædia Iranica. BESṬĀM (2)