Босненска Крайна
Босненска Крайна (или само Крайна) е област в Северозападна Босна, в по-тесен смисъл – района главно около град Бихач.
Босненска Крайна | |
Страна | Босна и Херцеговина |
---|---|
Босненска Крайна в Общомедия |
История
редактиранеОт 13 век този район е известен под името Долен край. Първото упомената употреба на термина Босненска Крайна датира от 1594 г.[1]
Този район е известен в австрийската историография от 19 век като Турска Хърватска.[2] След падането на Кралство Босна под османска власт на предната линия на завоевателя изпадат хърватските земи. В продължение на близо три века, хърватите са на топа на османците, които посредством сравнително бързо ислямизираните босненски християни, бивши богомили, наречени патарени, както и на православни власи, успяват да изтласкат хърватското население на запад зад границите на днешна Хърватия и по военната граница.
Предходно по времето на Хърватското кралство и последвалата го хърватско-унгарска уния, Босненска Крайна като свързваща двете части на средновековните хърватски земи е влизала в хърватските граници. Първоначално Босна е заемала само земите по протежението на едноименната река, като на запад средновековните сръбски земи са достигали преко сили до река Върбас, според Константин Порфирогенет.
-
Босненска Крайна разделена между Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина
-
Османската политика за Западните Балкани залага през 16 – 17 век и на влиянието на възстановената от Соколлу Мехмед паша Печка патриаршия
Демография
редактиране(1991)
Източници
редактиране- ↑ Collection of papers and materials of the fifth Yugoslav onomastic conference. Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1985. с. 75.
- ↑ Magaš, Branka, Žanić, Ivo. The War in Croatia and Bosnia-Herzegovina 1991 – 1995. Taylor & Francis, 2001. ISBN 0-7146-8201-2. с. 11.