Отваря главното меню

Запрян Козлуджов

български литературен теоретик

Проф. д-р Запрян Ангелов Козлуджов е български литературен теоретик, ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Запрян Козлуджов
български литературен теоретик

Националност Флаг на България България
Образование Пловдивски университет
Професия ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

БиографияРедактиране

През 1984 г. завършва Българска филология в Пловдивския университет. Една година работи като учител, след това печели аспирантура в Софийския университет. Преподава теория на литературата в Пловдивския университет от 1988 г.[1]

През 1997 г. Запрян Козлуджов защитава докторска дисертация на тема: „Сказовият тип повествование в българската проза“. През същата година Специализираният научен съвет по литературознание при ВАК му присъжда научната и образователна степен доктор по теория и история на литературата (05.04.01).

Доцент по теория на литературата от 2000 г. Професор от 2012 г.

През 2000 г. става зам.-ректор на Пловдивския университет.[1] През 2011 г. е избран за ректор на университета.[2][3] През 2015 г. е избран за втори мандат на тази длъжност.[4][5]

Член е на Съюза на учените в България.

Отличия и наградиРедактиране

Носител е на Наградата за най-добра литературоведска публикация на сп. „Език и литература“ за 1998 година.[6]

През 2015 г. е награден с почетен знак „За дружба и сътрудничество“ за значителния му принос в развитието на руско-българското хуманитарно сътрудничество. Наградата му е връчена от ръководителя на „Россострудничество“ Любов Глебова по случай 40-годишнината на Руския културно-информационен център в България.[7]

През 2016 г. Сдружение „Мемориал на духовността“ го удостоява с почетното звание „Следовник на народните будители“.[8]

КнигиРедактиране

  • Повествователят – подстъпи към интерпретацията му. Пловдив, 1994
  • Литературният сказ и проявите му в българската проза. Пловдив, 1998
  • Идентичност и интерпретация. Пловдив, 1999
  • Херменевтичният подход – основания и изпитания. София, 2005
  • Херменевтичният подход – основания и изпитания, второ допълнено издание, София, 2012

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране