Трифон Зарезан
Трифон Зарезан (или Трифоновден) е християнски и фолклорен празник в чест на свети Трифон, мъченик от средата на III век. Един от популярните празници в традиционния български празничен календар, Трифон Зарезан е известен и с различни други наименования: Ден на лозаря (в секуларистичен контекст), Свети Трифон, Зарезановден, Трифон Зарезоя (в Поморавието), Трифон Чипия (Котленско), Трифон Пияница (Охридско, Тетевенско). Трифоновден е смятан за празник на лозарите, винарите, соколарите, градинарите, бъчварите и кръчмарите.
| Трифон Зарезан | |
 Икона на свети Трифон от XVIII век | |
| Други имена | Ден на лозаря, Трифоновден, Зарезановден |
|---|---|
| Вид | Християнски и народен |
| Значение | припомня идването на пролетта |
| Дата | 1 февруари (грегориански и новоюлиански календар) 14 февруари (юлиански календар) |
| Трифон Зарезан в Общомедия | |
Повечето християнски църкви, включително Българската православна църква[1] от 1968 година насам, отбелязват Трифоновден на 1 февруари. За съвременните църкви, използващи Юлианския календар, Трифоновден е на 14 февруари. На тази дата продължава често да се отбелязва в България и светският празник на лозарите.
Във фолклорната традиция това е първият от поредица последователни празници, наричани Трифунци – Трифоновден (1 февруари), Сретение Господне (2 февруари) и Свети Симеон (3 февруари).[2] Тези празници се свързват с вълците, които се чифтосват по това време, като се извършват определени ритуали – не се използват ножици и нощвите се държат затворени (за да не стоят затворени челюстите на вълците през годината) и не се върши никаква работа (който работи в тези дни, привлича върху себе си нападения на вълци).[2]
Имен ден редактиране
Трифон Зарезан е имен ден за хората с име Трифон и производните или сходно звучащи имена, като Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Труфка, Трифула, Тричко, Тричо, Тричка, Траян, Траяна, Фуне, Фунчо, Радка, Рачо.
Народни обичаи редактиране
Легендарни връзки на свети Трифон с лозарството редактиране
В традиционния български фолклор празникът Трифон Зарезан е свързан преди всичко с лозарството, като светецът е смятан за покровител на лозарите, градинарите и кръчмарите.[2] Дори в старата църковна иконография светецът понякога е изобразяван с косер в ръка.[2]
Той е сред най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар.[източник? (Поискан преди 20 дни)] Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетната ѝ резитба.[2] В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така нареченият Кършовден, когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с деня на св. св. Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата). По Костадинов ден във Видинско или по Петровден в Старозагорско започват да връзват младите лозя с лико. Новото грозде се освещава в църква на Голяма Богородица или Преображение. Гроздоберът Виноберма се оповестява официално след Кръстовден. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са повече или по-малко обичайно и ритуално отбелязани в народната традиция, като са прикрепени към определен календарен светец.
Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите.[източник? (Поискан преди 20 дни)]
Изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Неслучайно началото на февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.[източник? (Поискан преди 20 дни)]
Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за св. Трифон, се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16 – 17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите“, спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“, като обичаят се спазвал за общо плодородие.
Зарязване редактиране
Основна традиция на Трифон Зарезан е символичното зарязване на лозята. При него мъжете, обработващи лозя, отиват в тях, носейки специално приготвена храна – хляб, който може да бъде квасен или пресен, със или без украса; цяла кокошка, пълнена с ориз или булгур;[2] туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с вино[2] или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. На някои места на лозята се носи и светена вода и пепел.[2] Храната се отнася в специално подготвена нова вълнена торба.[2]
Зарязването се извършва с косер, който предварително се почиства и се наточва добре. В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“ (Рила, Дупнишко), както и да изобщо да режат, тъй като „свети Трифон на този ден си отрязал носа“ (Момчилово, Провадийско).
При самото зарязване всеки стопанин на лозе се прекръства, отрязва с косера си по три пръчки от три лози, прекръства се отново и полива зарязаните лози с бъклицата.[2] На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“. В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето“. В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях.
В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето.
Първият реже всички пръчки и казва:
- „Добро утро, Трифоново лозе!
- Да си пълно с грозде!
- Болести и буболечки,
- ветрове и градушки,
- вънка от лозето!“
Скритият мъж се обажда:
- „Трифон у лозето!“
Първият мъж отново казва:
- „Трифоне, чух те, тука ли си?“
Скритият мъж отговаря:
- „Тука, тука!“
Първият пита:
- „Къде си, че не те виждам?“
Скритият отвръща:
- „Не се виждам, от черно и бело грозде.“
Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекетът“ от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар.
Избор на цар и връщане в селото редактиране
След зарязването лозарите от цялата местност се събират на обща трапеза с донесената храна, която обикновено става край пъдарската колиба или оброк.[2] На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино.[2] Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата.[2]
При сядането на трапезата един лозарите се избира за „цар на лозята“ или „Трифон“.[2] Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“[2] Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят „царството“ и угощението започва.
След края на трапезата в лозята лозарите се връщат шумно в селото. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.[2] Той сяда на колесар, теглен от останалите лозари, или е носен на раменете от тях и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан цялата група се отправя към селото или града.[2] Там те обикалят по улиците и спират пред всяка къща, като стопанинът ѝ трябва да изнесе вино в бял котел. Той дава да пие първо на царя, а след това и на останалите, а останалото вино излива върху царя с благословия.[2] След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, все так окичен с венците на главата и през раменете си, сяда на дълга трапеза да посрещне гости и хората от цялото село (градска махала).[2] На някои места царят коли и като курбан за плодородието на лозята овен или вол.[2] Затова за цар на този празник се избира заможен човек.[2]
Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване на територията има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често „царят“, държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки (Варненско). „Мъжкото хоро“ (в което участват само мъже) се играе с бъклица с натопени лозови пръчки, а „коркорбашията“ (водачът) върти по особен начин отрязаните пръчки (Първомайско). Материали от българското село Карадър, Лозенградско (днес Турция) сочат една много старинна форма на ритуално хоро в чест на св. Трифон т. нар. „босо хоро“, при което участниците играят без цървули, боси, независимо от студа.
Други обичаи редактиране
На Трифоновден се извършват и някои други ритуали, несвързани с лозарството. На някои места (Белоградчишко, Монтанско) се приготвя специален хляб, който се прекадява и се слага в храната на добитъка, за да не го нападат вълци. В Софийско, Ботевградско и Ломско на палешник се поставят въглени, наречени на различни селскостопански продукти, които се оставят за времето на Трифонците зад вратата и напълно изгорелите въглени предричат добър добив на съответния продукт през годината. В Родопите на Трифоновден се извършва ритуално заплашване на нераждащите овощни дървета, че ще бъдат отсечени, а бездетни мъже са ритуално порязвани три пъти по врата.[2]