Застраховка

Застраховката е съгласувано прехвърляне на риск от възможна загуба от един субект към друг срещу заплащане. Това е форма за управление на риска, използвана основно за хеджиране срещу риска (несигурна загуба).

Застрахователна полица, издадена от Republic Fire Insurance New York, 1860 г.

Според проучване на текстове на осигурителен институт The Chartered съществуват следните категории риск:

1. финансови рискове, които означават, че рискът трябва да има финансово измерение,
2. чисти рискове, при които рискът трябва да е реален и да не е свързан с хазарт,
3. индивидуални рискове, при които рискът не е широко разпространен в своя ефект, например риск от земетресение в определен регион.

Общоприето е, че само финансовите, чистите и индивидуалните рискове са застраховаеми.

Някои организации имат практика да увеличават цената на сумата, ако клиентът поиска да раздели плащането на шест месеца, тримесечно. Размерът на вноската се увеличава с 10 – 20%.

Застраховател (или застрахователна компания) е компания, която продава застраховката; застрахованото лице или притежателят на полицата е лицето, което закупува застрахователната полица. Размерът на сумата, които трябва да бъде платена за покриването на риска от дадено застрахователно покритие, се нарича премия. Управлението на риска, оценяването и контролирането на риска в днешни дни се развиват като отделна област на практиката.

Застрахователната сделка изисква застрахованият да поеме известна, относително малка загуба под формата на плащане на застрахователя в замяна на обещанието на застрахователя да компенсира (обезщети) застрахования в случай на финансова (лична) загуба. Застрахованият получава застрахователна полица по договора, която съдържа подробна информация за условията и обстоятелствата, при които той ще бъде финансово компенсиран.

Външни препратки

• Zastrahovatel.com