Захариас Андруцос или Пападас или капитан Фуфас (на гръцки: Ζαχαρίας Παπαδάς; καπετάν Φούφας), е гръцки офицер и андартски капитан, участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]

Захариас Пападас
Ζαχαρίας Παπαδάς
гръцки революционер
Роден
1876 г.
Починал
8 май 1907 г. (31 г.)

Биография

редактиране

Захариас Пападас е роден през 1876 година в село Платанаки, Аркадия. Като подпоручик от гръцката армия влиза с чета в 1906 година в Македония. Район на действие му е Нередската планина, Лерин и Пелистер. През март същата година нахлува с чета от 250 души в Корещата, но е отблъснат от турска армия. На 17 април напада село Крапешино.[2] На 18 април заедно с капитан Вардас (Георгиос Цондос) залавя 45 жители на село Сребрено и убива двама мъже и две жени.[3] На 31 юли 1906 година се завръща в Гърция. На 23 април 1906 година убива четирима българи екзархисти край село Търсие.[4]

 
Захариас Пападас

На 10 април 1907 година Захариас Пападас повторно се завръща в Македония. В нощта на 7 май обединените чети на Захариас Пападас, подпоручик Григорис Фалиреас, капитаните Андрея, Мицо и Флора, нападат кайлярското село Палеор. Нападението започва в 9 часа вечерта и завързалата се битка със селската милиция на ВМОРО продължава през нощта. Въоръжените селяни убиват Пападас и четирима други андарти (Панайотис Кукис) под къщата на Кире Бънчелов, а няколко други гръцки четници са ранени. При изтеглянето си андартите подпалват 4 къщи и убиват 3 жени.[5]

Германос Каравангелис казва за него:

...един от най-смелите подофицери на гръцката войска. Непрекъснато се опитваше да влезе в Корещата, влизаше, наказваше и щеше да действа много резултатно, ако не падаше жертва на предателство. Той решил да влезне в Палиохор, но планът му беше предаден на българите и в момента, когато влизаше в Палиохор, общ залп на българите го простря мъртъв с доста други от неговата чета.[6]

В 1932 година село Палеор е преименувано на Фуфас на името на капитан Пападас. В 1992 година е основан силогосът (комитет) „Капитан Фуфас“, като една от основните му цели е „да засилва гръцкото съзнание“ на населението.[7]

Външни препратки

редактиране
  1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 112. (на гръцки)
  2. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 2 януари 2013, https://archive.is/20130102161851/www.freewebs.com/onoma/kalugerica.htm, посетен на 2 януари 2013 
  3. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 6 декември 2012, https://archive.is/20121206034239/www.freewebs.com/onoma/sakulevo.htm, посетен на 6 декември 2012 
  4. Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Φλώρινας / Τ
  5. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 81.
  6. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 364.
  7. Ομοσπονδία Δυτικομακεδονικών Σωματείων Θεσσαλονίκης, архив на оригинала от 27 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080627170126/http://odsth.org/SullogoiDetails.asp?menu=4&Sullogos_ID=60&Som_ID=3, посетен на 13 ноември 2009