Захариас Пападас
Захариас Андруцос или Пападас или капитан Фуфас (на гръцки: Ζαχαρίας Παπαδάς; καπετάν Φούφας), е гръцки офицер и андартски капитан, участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]
| Захариас Пападас Ζαχαρίας Παπαδάς | |
| гръцки революционер | |
.jpg) | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Захариас Пападас е роден през 1876 година в село Платанаки, Аркадия. Като подпоручик от гръцката армия влиза с чета в 1906 година в Македония. Район на действие му е Нередската планина, Лерин и Пелистер. През март същата година нахлува с чета от 250 души в Корещата, но е отблъснат от турска армия. На 17 април напада село Крапешино.[2] На 18 април заедно с капитан Вардас (Георгиос Цондос) залавя 45 жители на село Сребрено и убива двама мъже и две жени.[3] На 31 юли 1906 година се завръща в Гърция. На 23 април 1906 година убива четирима българи екзархисти край село Търсие.[4]
На 10 април 1907 година Захариас Пападас повторно се завръща в Македония. В нощта на 7 май обединените чети на Захариас Пападас, подпоручик Григорис Фалиреас, капитаните Андрея, Мицо и Флора, нападат кайлярското село Палеор. Нападението започва в 9 часа вечерта и завързалата се битка със селската милиция на ВМОРО продължава през нощта. Въоръжените селяни убиват Пападас и четирима други андарти (Панайотис Кукис) под къщата на Кире Бънчелов, а няколко други гръцки четници са ранени. При изтеглянето си андартите подпалват 4 къщи и убиват 3 жени.[5]
Германос Каравангелис казва за него:
| „ | ...един от най-смелите подофицери на гръцката войска. Непрекъснато се опитваше да влезе в Корещата, влизаше, наказваше и щеше да действа много резултатно, ако не падаше жертва на предателство. Той решил да влезне в Палиохор, но планът му беше предаден на българите и в момента, когато влизаше в Палиохор, общ залп на българите го простря мъртъв с доста други от неговата чета.[6] | “ |
В 1932 година село Палеор е преименувано на Фуфас на името на капитан Пападас. В 1992 година е основан силогосът (комитет) „Капитан Фуфас“, като една от основните му цели е „да засилва гръцкото съзнание“ на населението.[7]
Външни препратки редактиране
- Кузовъ, М. Убийството на гръцкия андартски войвода Фуфасъ // Илюстрация Илиндень 1 (41). Илинденска организация, Септемврий 1932. с. 7 - 9.
Бележки редактиране
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 112. (на гръцки)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 2 януари 2013, https://archive.is/20130102161851/www.freewebs.com/onoma/kalugerica.htm, посетен на 2 януари 2013
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας, архив на оригинала от 6 декември 2012, https://archive.is/20121206034239/www.freewebs.com/onoma/sakulevo.htm, посетен на 6 декември 2012
- ↑ Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Φλώρινας / Τ
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 81.
- ↑ Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001 г., стр. 364.
- ↑ Ομοσπονδία Δυτικομακεδονικών Σωματείων Θεσσαλονίκης, архив на оригинала от 27 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080627170126/http://odsth.org/SullogoiDetails.asp?menu=4&Sullogos_ID=60&Som_ID=3, посетен на 13 ноември 2009