Захарий Галатищки
Захарий или Захариас Галатищки (на гръцки: Ζαχαρίας Γαλατσιάνος, Ζαχαρίας α' από τη Γαλάτιστα) е зограф от Халкидики, представител на Галатищката художествена школа. Захарий е талантлив зограф и живописта му се отличава с плътни тонове и правдиви характерни образи на портретите.[1][2]
| Захарий Галатищки Ζαχαρίας Γαλατσιάνος | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Данни за живота на Захарий има в Кодика №127 на Великата Лавра.[3] Роден е в халкидическата паланка Галатища във втората половина на XVIII век. Брат е на известните зографи Вениамин и Макарий II. Заедно с братята си се обучава при чичо си Макарий.[4] В 1809 година става монах, в същата година е ръкоположен за йеродякон, а в 1813 година става йеромонах.[3] По време на гръцкото въстание на Халкидика, през юни 1822 година Захарий и брат му Таласий се местят на Скиатос при Вениамин и Макарий, но Захарий умира на 4 юли 1822 година. Погребан е в „Света Троица“.[3]
Творчество редактиране
Захарий рисува икони за Рилския манастир. На Захарий са иконите „Света Богородица“ (1791), „Христос Вседържител“ (1791) и „Свети Йоа Предтеча“ (1791),[3] и трите подписани на български език,[2] в параклиса „Свети Йоан“ на католикона на манастира;[3] „Свети Йоан Предтеча“ (1791),[3] подписана „δηά χειρός Ζαχαρίου μοναχού“,[2] и „Свети Иван Рилски“ (1791), подписана на български,[2] в параклиса „Свети Николай“ на католикона; „Света Богородица“ (1791) на северния проскинитарий и „Христос Вседържител“ на южния проскинитарий на католикона[3] и двете подписани „δηά χειρός Ζαχαρίου μοναχού“.[2] От Захарий има и икони в „Успение Богородично“ на метоха Пчелино, всички донесени от Света гора,[1] които са пренесени в Иконната галерия на Рилския манастир.[5] На Захарий също са и иконите „Света Богородица“ (1793), днес в Националния археологически институт с музей в София и „Свети Иван Рилски“ от църквата „Св. св. Константин и Елена“, днес в Музея „Възраждане и Учредително събрание“ в Търново.[3]
С братята си Захарий рисува и стенописи в някои светогорски храмове. В 1803 година Вениамин и Захарий правят стенописи в преддверието на католикона на Хилендарския манастир.[3] В 1806 или 1816 година с Вениамин изписват и кириакона на скита „Свети Димитър“ на Ватопедския манастир,[6] като оставят подпис „διά χειρός Βενιαμήν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου γαλατζιάνου“.[2] В 1812 година двамата изписват параклиса „Свети Архангели“ на Иверския манастир,[7] като оставят подпис „του Μακαρίου φημί εκ Γαλατίστης Βενιαμίν τε και Ζαχαρίου“.[2] В 1815 година изписват параклиса „Свети Йоан Предтеча“ на Иверския манастир,[7] където изписват и ктиторските портрети на Хаджи Гено от Котел със синовете му Райно, Зеко и Добре и на Хаджи Сава и Хаджи Илиоглу от Шумен.[8][9][1] Подписът им там гласи „αριστοτέχνω χειρί δε των αυταδέλφων Βενιαμίν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου των εκ Γαλατίστης“.[2][10] В същата 1815 година изписват параклиса „Свети Тома“ на Ватопед,[7] като подписът им гласи „διά χειρός Βενιαμήν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου γαλατζιάνου“.[10][2] В 1818 година изписват наоса на католикона на манастира Есфигмен[7] с подпис „χερσί δε τριών αυταδέλφων Ζωγράφων, του Βενιαμίν τε και θύτου Ζαχαρίου, ων η πατρίς εκ κόμης Γαλατίστης“,[2] в 1819 година изписват нартекса на католикона на Ватопед[7] с подпис „διά χειρός Βενιαμίν μοναχού και των αυταδέλφων αυτού εκ χώρας Γαλατίστης“,[2] и в същата 1819 година Вениамин и братята му Макарий и Захарий завършват изписването на килията „Рождество Богородично“ в Карея, наричана също Галатищка килия или Макариева килия.[7] В наоса на храма изписват образите на своите светци покровители – Вениамин, Захарий и Макарий,[11] а подписът им гласи „ο ιερός ναός ούτος εις τιμήν του Γενεσίου της Υπεραγίας Θεοτόκου μετά και απάσης της οικίας ανη- γέρθησαν εκ βάθρων παρά Βενιαμήν μοναχού ζωγρά- φου και των αυταδέλφων αυτού ιερομονάχων, Ζαχα- ρίου και Μακαρίου, ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου του εκ Γαλατίστης“.[2]
Приписвани на Захарий и братята му са още стенописите в параклиса „Свети Андрей“ (1798), нартекса на параклиса „Свети Николай“ (1802). В музея Бенаки в Атина се пазят скици на негови икони.[7]
Родословие редактиране
| Неизвестен | Макарий Галатищки (1746 г. — 1814 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вениамин Галатищки (ΧVIII век — 1834 г.) | Георги/Григорий (ΧVIII век — XIX век) | Макарий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Таласий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Захарий Галатищки (ΧVIII век — 1822 г.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанасий Галатищки (XIX век) | Йоанис Папаталасиу (1814 г. -XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георгиос Атанасиу (XIX век) | Астерьос Анагност (XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Темистоклис Астериу (ΧΙΧ век — XX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в Енциклопедия България, Том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 687.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 288. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж з и Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 289. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ ΒΑΣΣΑ, ΠΑΡΑΣΚΕΥΑ. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. ΔΙΔΑΚΤΟΡΙΚΗ ΔΙΑΤΡΙΒΗ ΠΟΥ ΥΠΟΒΛΗΘΗΚΕ ΣΤΟ ΤΜΗΜΑ ΘΕΟΛΟΓΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗΣ ΣΧΟΛΗΣ ΤΟΥ ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2008, 79 - 97.
- ↑ Метох „Пчелино“ // Рилски манастир. Посетен на 13 септември 2019 г.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 289 - 290. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д е ж Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 290. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 115, 252, 386.
- ↑ Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи // Българска архитектура. Посетен на 21 август 2016.
- ↑ а б Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 186. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 184. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.