Захарна фабрика

Захарна фабрика е квартал на град София. Той е включен в територията на столичния район Илинден.

Захарна фабрика
— квартал —
България
42.7167° с. ш. 23.2909° и. д.
Захарна фабрика
София
42.7167° с. ш. 23.2909° и. д.
Захарна фабрика
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия

В близост до квартала се намират Западният парк, железопътна гара Захарна фабрика и циганска махала покрай река Суходолска.

ИсторияРедактиране

 
Захарната фабрика около 1900 г.

На 28 ноември 1898 г. на 2,5 km вън от тогавашна София, в северозападния ъгъл на мястото, където се пресичат жп линията София – Кюстендил и пътят София – Ниш, е открита фабрика за преработка на захарно цвекло. Тя е построена от белгийски концесионери от групата на Ернест Солвей (вижте Български захарни фабрики и рафинерии).[1] Фабриката впоследствие дава името на бъдещия софийски квартал. Предприятието се състои от 21 сгради с обща застроена площ от над 120 000 m². Направени са сериозни инвестиции и в оборудване, включително покупката на 10 големи парни двигателя от Белгия на стойност от почти 2 млн. лв. В най-натоварените периоди във фабриката работят над 1300 души.[2]

През 1918 г. в близост до фабриката се състои най-кръвопролитният сблъсък на Войнишкото въстание, чийто свидетел е поетът Христо Смирненски.

През 1922 г. Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 г. започва нов подобен проект в много по-голям мащаб.[3]

На 12 октомври 1941 г. е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя. Отслужен е водосвет от тогавашния Софийски митрополит Стефан. Присъстват столичният кмет инж. Иван Иванов, министърът на търговията д-р Славчо Загоров.[4]

УчилищеРедактиране

В квартала се намира 110 основно училище „Проф. Гаврил Кацаров“. Училището е закрито през 2009-та г., а сградата, общинска собственост, е оставена без поддръжка.

ТранспортРедактиране

До квартала можете да достигнете с:

  • автобуси (А) – 77, 82, 83, 108, 309 и 310;
  • трамваи (ТМ) – 3;
  • тролейбуси (ТБ) – 6 и 7.

БележкиРедактиране

  1. Белгийци помагат за стопанския ни бум в началото на ХХ в.
  2. ФАБРИКИ И ЛИЧНОСТИ Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век. с. 43 – 44.
  3. Якимова, Милена. София на простолюдието (С тарикатско-български речник). София, Изток-Запад, 2010. ISBN 978-954-321-682-6. с. 77.
  4. Списание СЕРДИКА, 1941 г., бр. 8, „30 дни из живота на града“, стр. 57