Захват

начин на хващане

Захватът е бутането или свиването и захващането на определен предмет от елементите на ръката.

За новородените захващането е естествен рефлекс.

Захватите според движенията на ръката (китка и пръсти) могат да бъдат разделени на две основни групи. [1][2]

  • Нехватателни движения – при тях китка и пръсти са в постоянно активно движение – например, писане на компютър, чистене на ориз, свирене на музикален инструмент, бутане или държане на предмет и пр.
  • Хватателни движения – при тях предмети с различна форма биват фиксирани от длан и пръсти. Авторът ги разделя на три подтипа – сграбчващи, върхови и странични.

Сграбчващи

редактиране
  • цилиндричен – задържане на чаша – палец и пръсти не се застъпват при този захват.
  • сферичен – задържане на топка или други сферични предмети.
  • юмручен – пръстите обхващат тънък предмет и палеца лежи върху тях.
  • тип кука – употреба само на дисталните фаланги без палец като за носене на чанта и пр.
  • върхов – захват с палец и показалец (при задържане на игла, зърно, ядка) – терминална опозиция по J.Kapandji
  • палмарен – захват – опозиция на палец с някой от II, III, IV пръст – субтерминална опозиция по J.Kapandji – задържане на молив, четка за рисуване и пр.

Странични захвати

редактиране
  • ключов захват (субтермино-латерална опозиция по J.Kapandji) – задържане на ключ, монета, линия и пр. между пулпата на палеца и дисталните фаланги на показалеца.
  • ножичен захват – предметът се задържа между страничните повърхности на два съседни пръста, например цигара или карти.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Рехабилитация при увреди на ръката – Ст. Банков 1977 г.[неработеща препратка]
  2. Физиотерапия IV част – проф. Видьо Желев дм. 2011 г.