Захир Райхан (на бенгалски: জহির রায়হান) е бангладешки писател и режисьор. Известен с документалния си филм Stop Genocide, направен по време на войната за освобождение на Бангладеш.[1] Получава награда Екушей Падак през 1977 г. и награда Ден на независимостта през 1992 г. от правителството на Бангладеш.[2][3]

Захир Райхан
জহির রায়হান
бангладешки писател

Роден
с. Майпур, Фени, Flag of Imperial India.svg Британска Индия
Починал

Националност Флаг на Бангладеш Бангладеш
Професия новелист, режисьор
Семейство
Съпруга Шучанда Райхан
Деца 4

Уебсайт
Захир Райхан в Общомедия

БиографияРедактиране

Райхан е роден на 19 август 1935 г. в село Майпур, в област Фени.[4] След разделянето на Британска Индия през 1947 г., той заедно с родителите му се връщат в селото си от Калкута. Получава бакалавърска степен в Бенгалския университет в Дака.

Професионална кариераРедактиране

Райхан получава следдипломна квалификация в бенгалска литература. Заедно с литературните творби, Райхан започва да работи като журналист, когато се присъединява към Югер Ало през 1950 г. По-късно той работи във вестниците „Капхара“, „Янтрик“ и „Кино“. Редактор на Probaho през 1956 г.[5] Първата му сбирка от кратки разкази, озаглавена Suryagrahan, е публикувана през 1955 г. Работи като асистент-режисьор на филма на Jago Hua Savera през 1957 г. Това е първото му пряко участие във филм. Подпомага Салахудин във филма Je Nadi Marupathe. През 1960 г. прави режисьорски дебют с филма си Kokhono Asheni, който излиза през 1961 г. През 1964 г. прави първия цветен филм на Пакистан – Sangam и завършва първия си филм през следващата година.

Активен поддръжник на Езиковото движение от 1952 г. и присъства на историческата среща на Амтала на 21 февруари 1952 г. Ефектът на Езиковото движение е толкова силен, че го използва като предпоставка за своя забележителен филм Jibon Theke Neya. Райхан участва и в масовото въстание през 1969 г. в Източен Пакистан. През 1971 г. се присъединява към войната за освобождение на Бангладеш и създава документални филми по темата. По време на освободителната война, Райхан отива в Калкута, където е показан неговият филм Jibon Theke Neya. Неговият филм е много добре приет. Макар да е във финансови затруднения по онова време, той дарява всичките си пари от Калкута, показвайки доверието си за свободата на бойците.[6]

Личен животРедактиране

Райхан е женен два пъти – за Сумита Деви през 1961 г. и за Шучонда през 1968 г., като и двете са филмови актриси. От Сумита има двама сина – Бипул Райхан и Анол Райхан. С Шучонда, също има двама сина – Опу Райхан и Топу Райхан.[7]

ИзчезванеРедактиране

Райхан изчезва безследно на 30 януари 1972 г., опитвайки се да намери брат си, писателя Шахидула Кайзер, който е пленен и убит от пакистанската армия и / или местни колаборатори през последните дни на освободителната война.[8] Смята се, че Захир Райхан е бил убит с много други, на път за Мирпур, предградие на столицата Дака, когато въоръжени колаборатори на Бихари и войници от пакистанската армия, започват стрелба по тях от засада.

ИзточнициРедактиране

  1. Islam, Sirajul. Raihan, Zahir. // Banglapedia: National Encyclopedia of Bangladesh. Second. Asiatic Society of Bangladesh, 2012.
  2. একুশে পদকপ্রাপ্ত সুধীবৃন্দ. // Government of Bangladesh. Посетен на 23 август 2017. (на бенгалски)
  3. Independence Day Award. // Government of Bangladesh. Посетен на 23 септември 2016.
  4. Profiles of martyred intellectuals. // The Daily Star (Bangladesh). Посетен на 19 ноември 2014.
  5. Zahir Raihan: Recalling an Intellectual. // The Daily Sun. Посетен на 14 юни 2017. (на английски)
  6. Akhono Obohelito Zahir Raihan Hossain, Amzad. The Daily Prothom Alo, 17 август 2006
  7. বিপুল রায়হান গুরুতর অসুস্থ:প্রধানমন্ত্রীর সহায়তা কামনা. // Prothom-Alo, 12 март 2015.
  8. Ferdous, Fahmim. Zahir Raihan: Capturing national struggles on celluloid. // The Daily Star, 19 февруари 2013. Посетен на 9 ноември 2013.


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zahir Raihan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.