Збъжди или Збъжде (тъй като д е палатализиран се среща и изписване Збъждье, на македонска литературна норма: Збажди; на албански: Zbazhda) е село в Северна Македония, в община Струга.

Збъжди
Збажди
— село —
Поглед на селото Збажди (1).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.35° с. ш. 20.6728° и. д.
Збъжди
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Малесия
Надм. височина 1252 m
Население 10 души (2002)
Пощенски код 6338
Збъжди в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.

ИсторияРедактиране

 
Успение Богородично“ от края на XIX век

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния вариант * Събѫжде, притежателно прилагателно със суфикс -je от личното име Събѫдъ.[1]

В XIX век Збъжди е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Збъие (Zbaye) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 96 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Збъждье има 550 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Збъжди има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война 1 човек от Збъжде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители македонци.[6]

Църквата в селото е „Успение Богородично“.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Збъжди
  •   Ангеле Йованов Дуков, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Иван Мирчев, български революционер от ВМОРО[9]
  •   поп Йордан Атанасов – Моцарт или Орман Папаз, български революционер от ВМОРО, член на селския комитет между 1902-1903 година[10]
  •   Кипро Илиев Илиев, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Михаил Радичов, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Миле Тръпчев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Петко Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Силян Илов Груйов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Силян Йованов Кръстанов, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Танаско Илов Дамянов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Танаско Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Христо Китанов Петрев, български революционер от ВМОРО[12]

БележкиРедактиране

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  8. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  9. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.68, 73
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.