Звездните карти представляват изображение на звездното небе върху хартия. При това, обаче възниква един проблем – повърхността на сфера, каквато видимо е небето, трябва да се прехвърли върху равнина. За да се запазят правилно конфигурациите между звездите, мащабът и формата на отделните участъци на небето днешните карти се изработват, като се използват различни подходящи проекции. Най-често при изработването на звездните карти се използват три вида проекции. За екваториалната част от небето се използва цилиндрична проекция (картата е навита във формата на цилиндър „около“ небесната сфера, за средните ширини – конична и за полярните области – полярна. Това е и причината картите на различните области на небето по принцип да имат различна форма. Тези за екваториалните области имат правоъгълна форма, а за средните – трапецовидна, като основите на трапеца са дъговидни. Най-разпространените стенни звездни карти са кръгли (в полярна проекция) въпреки че обхващат цялата видима небесна сфера. При тях мащабите и конфигурацията на обектите не са толкова точни, но и тези карти не се използват за точни наблюдения. За да се повиши точността на картата е необходимо намаляването на площта от небето, която е обхваната.

Звездна карата от 17 век

ВидовеРедактиране

Особен вид (според проекцията им) са звездни карти, които използват метеорните наблюдатели. Те са в специална, наречена гномонична проекция, при която дъговидните траектории на метеорите придобиват вид на прави, когато се нанесат на картата.

Специализиран вид звездна карта е т.нар. подвижна звездна карта (планисфера), която се използва за установяване на вида на небето във всеки един избран момент.