Здравето е ниво на функционалност при живите организми. То е състояние – хомеостаза, при което организмът е уравновесен, т.е. постъпващите и произведените енергия и маса са приблизително едни и същи, налице е метаболитна ефективност.

Звезда на живота.

При хората, това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма болест, нараняване или болка. СЗО дава по-широка дефиниция: „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.“ [1] (виж още Степени на здравето)

Поддържането и повишаването на здравето се постига чрез различна комбинация от физическо, умствено и социално благосъстояние и благоденствие, които заедно понякога са наричани „триъгълник на здравето“ [2][3]. Терминът „здрав“ е още широко приложим в контекст, като здравословна общност, здравословен град или здравословна околна среда.

Определение редактиране

Здравето на един организъм се свързва със състоянието на структурата, метаболизма и функциите на отделните органи и на целия организъм. Предполага се, че при здрав организъм липсват отклонения от нормалните параметри на тези показатели. Ето защо, често понятието здраве се отъждествява с термина „норма“. Същността на нормата се изразява във факта, че всички процеси в организма и различните форми на контакт с външната среда, са обусловени от тенденцията към съхранение и продължение на живота. Нормата от своя страна има две значения:

  • Приложно значение на нормата. Включва средните стойности от измерването на даден показател при голям брой здрави организми. Представлява статистическа норма, която отразява типичното и най-разпространеното измерване на дадения показател. Независимо от широката популярност на нивото на този показател, в значителна степен могат да се заличат индивидуалните особености. По този начин не винаги може да се разкрие същността на изследвания процес и неговите вътрешни връзки, които обуславят богатството на материалната организация на организма. Тези недостатъци на статистическата норма ограничават и реализацията на девиза „Да се лекува не болестта, а болния индивид“.
  • Методологично значение на нормата. Включва както количествени критерии за оценка на нормата, така и качествена оценка на взаимодействието между отделните параметри. Основната цел е да се изясни съответствието на тяхното общо състояние по отношение на конкретните условия на средата.

Поради гореизложените значения е възприето схващането, че нормата при живите организми е „функционален оптимум“. Това означава протичането на всички процеси в живата система при максимално възможно съгласуване, сигурност, икономичност и ефективност. Оптималното състояние е най-доброто от реално възможните еднородни състояния, което най-пълно съответства на конкретните условия и на задачите за функциониране на системите при тези условия. Понятието „норма“ представлява мерната характеристика на взаимодействието между организма и средата. Определя динамичното самосъхранение при различни условия на съществуване и има за основа закрепени от генотипа и проявяващи се чрез фенотипа форми на реакция и организация на реагиращия субстрат.

Нормата не е неизменна и не е лишена от противоречия. Представлява диалектическо единство на устойчивост и променливост. Съществени параметри на жизнена дейност могат да варират в рамките на нормата и същевременно да получават оптимални значения по отношение на съответните условия на средата. Вариациите представляват възможност за по-добро приспособяване към средата. В определени случаи обаче могат да излязат от границите на оптималното състояние, при което възниква ново качество – патологичен процес.

Границите на променливостта и устойчивостта на живите организми, в които запазват своята качествена определеност, могат да бъдат доста условни. Тази условност в някои случаи може да заличи границата между здраве и болест. За условност може да се приеме квалифицирането на определени частни свойства, признаци или параметри, които могат да бъдат нормални при едни обстоятелства и ненормални при други. СЗО дава следното определение за норма: физическо, духовно и социално благополучие. Няма ли една от тези съставки, човек е болен.

Фактори на здравето редактиране

По-специфични ключови фактори, които могат да повлияят на това дали хората са здрави, или в нездраво състояние, включват:[4][5][6]

Други три независими фактора, които имат значение за индивидуалното здраве, са:

  • Начин на живот
  • Заобикаляща среда
  • Биомедицински – генетични и семейни фактори

На здравето също влияят храненето и хранителните навици и спортуването или ежедневната физическа активност.

Здравето се влошава от:

Медицината позволява да се излекуват повечето болести, но съществена е също и превенцията, както и ранното лечение на заболяванията. Алтернативната медицина, например акупунктура, също се справя с редица заболявания.

Поддържане на здравето редактиране

Постигането и поддържането на здравето е продължаващ, непрекъснат процес, който се повлиява от еволюцията на знанието, грижата за здравето, личните усилия и лекарската помощ.

Роля на науката за здравето редактиране

Науката за здравето е клон на науката, фокусиран върху здравето. Има два подхода в здравната наука: изучаването и изследването на тялото и свързаните със здравето въпроси, което да доведе до разбирането как хората (и животните) функционират; и в същото време приложението на това знание за подобряване на здравето и превенцията, както и лечението на заболявания, на физически или свързани с ума и емоциите проблеми.

Роля на общественото здраве редактиране

 
Деца участват в ден на здравето,
Делауеър, юли 2008
Основна статия: Обществено здраве

Публичното здраве (предишен термин народно здраве) се описва от Уинслоу като „наука и изкуство на предотвратяване на заболяванията, удължаване продължителността на живота и подпомагане на здравето, чрез организирани усилия и информиран избор на обществото, организациите, нацията и отделния човек, на общностите и индивидите.“ [7] Това е наука, която се занимава и изследва заплахите към общото здраве на обществото и общността, базирано на анализ на популационното здраве.

Поддържане и грижа за личното здраве редактиране

Основна статия: Грижа за себе си

Личното здраве зависи и от личните действия за поддържане на здравето, като поддържане на хигиена – къпане, миене на ръцете, миене на зъбите с четка, съхранение на продуктите за хранене и много други.

Мероприятия и системи, подпомагащи здравето редактиране

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Литература редактиране

Източници редактиране

  1. ((en)) Преамбюл към Конституцията на Международната здравна организация, както е приет от Международната здравна конференция от Ню Йорк, 19 – 22 юни 1946; подписана на 22 юли 1946 от представителите на 61 държави (официални записи на СЗО, no. 2, стр. 100) и влязла в сила на 7 април 1948. Архив на оригинала от 2019-03-18 в Wayback Machine.
  2. ((en)) Държавен университет на Джорджия. 1998. Слайдове за здравния триъгълник Архив на оригинала от 2019-08-11 в Wayback Machine.
  3. ((en)) Nutter S. 2003. The Health Triangle. Anchor Points, Inc.
  4. ((en)) Световна здравна организация. Определящи фактори за здравето. Архив на оригинала от 2019-12-14 в Wayback Machine. Женева. Линк от 12 май 2011.
  5. ((en)) Държавна здравна агенция на Канада. Кое определя здравето? Отава. Линк от 12 май 2011.
  6. ((en)) Лалонд, Марк. "Нова перспектива към здравето на канадците." Архив на оригинала от 2007-06-29 в Wayback Machine. Отава: Министър на снабдяването и услугите; 1974.
  7. ((en)) C.-E. A. Winslow. 1920. „The Untilled Fields of Public Health“, Science, n.s. 51
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Health в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​