Здравеопазване във Велико Търново
Здравеопазването във Велико Търново е смесено – държавно и частно. В града има две болници, поликлиника, медицински колеж.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%B8_%D1%84%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B8_%C2%AB%D0%94%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D0%BD%C2%BB.jpg/220px-%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%B8_%D1%84%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B8_%C2%AB%D0%94%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D0%BD%C2%BB.jpg)
История
редактиранеЗа сега няма точна информация, за това дали са съществували лечебни заведения през Втората Българска Държава. Много учени, споменават че по-земите ни е имало народни лечители: Хекими, Джерахи, Билери, Ахтари, Знахари, Баячки, които предимно лекуват чрез билки и други методи, дело на народната медицина. Преди разкриването на лечебно заведение в града, хората са се доверявали на народната медицина и лекари, завършили медицинско образование в чужбина. Съществували са и болнични стаи към православните манастири. Д-р Марко Павлов – родоначалник на аптечното дело в България, пристига в Търново през 1822 г.[1] Година по-късно открива първата аптека в града, която се е помещава в дюкян срещу Сградата на Учредително събрание, бивш конак. Павлов е притежавал медицинска и фармацевтична литература на френски и италиански език. Велчо Джамджията през 1833-та година,изпозва своя дюкян да лекува руски войници. Известна лечителка в града е Хаджиставревица - Кеверката. [2] Михаил Кефалов дарява 7 декара от имотите си, за построяване на болница[3] (популярно стара болница), сега СБАЛ по кардиология, другата болница е МБАЛ „Стефан Черкезов“ (нова болница). Дарение прави и д-р Васил Берон.
През 1854 г. в града се открива втора аптека на Янаки Златев и д-р Маргарит. Хаджи Минчо Хаджистанев поема инициативата за събиране на средства от населението за строителство на болница. През 1854 г. се открива първата болница в града и България. След 1878 г. за окръжен лекар е назначен д-р Стефан х. Пенчев. Цонка (Цанка) Бобева-Събева е първата дипломирана акушерка във Велико Търново. На 15 септември 1950 г. се открива Медицински техникум за фелдшери и сестри „Д-р Върбан Генчев“ с предмет на дейност: подготовка на средни (1950 – 1975), полувисши (1976 – 1997) и висши (1997 – 2007) медицински кадри за здравеопазването. През 1965 г. като Окръжен медико-физкултурен диспансер. През 2015 отново се открива колеж, към Медицински университет – Варна.
Източници
редактиране- ↑ korespondentbg.com
- ↑ „Велико Търново през вековете“,изд.„Отечествен фронт“1982
- ↑ Спомени на д-р Сава Русев, 1907. История на болници и аптеки в Търново
- РФК Велико Търново Първата българска аптека
- Държавен архив Велико Търново Ф.735
- проф.дфн. Златка Димитрова История на болничното и фармацевтичното дело в българските земи