Здравко Георгиев (генерал-майор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Здравко Георгиев.
Здравко Стоичков Георгиев е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия и командир на дружина от 44-ти пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918).
| Здравко Георгиев | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1901 – 1934 |
| Род войски | Артилерия |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | За военна заслуга Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
Биография редактиране
Здравко Георгиев е роден на 1 юли 1879 г. в София, Княжество България. Член е на Младата македонска книжовна дружина.[1] През 1901 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. През 1904 г. е произведен в чин поручик, а на 15 октомври 1908 в чин капитан. През 1910 г. като капитан от 4-ти артилерийски полк е командирован за обучение в Академията на ГЩ в Брюксел, но през септември 1912 г. се завръща поради мобилизацията за Балканската война.[2]
Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Здравко Георгиев първоначално е началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“, IV степен на военна лента.[3], на 14 август 1916 г. е производен в чин майор, след което поема командването на дружина от 44-ти пехотен полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[4]
След войната, през 1919 г. е произведен в чин подполковник, а на 6 май 1923 г. в чин полковник. През 1929 г. е назначен за началник на отдел в Щаба на армията, а по-късно същата година поема командването на 1-ва пехотна софийска дивизия. На 31 октомври 1930 г. е произведен в чин генерал-майор. Към 1932 г. генерал-майор Здравко Георгиев е председател на Българския колоездачен съюз. През 1934 г. е уволнен от служба.
По време на военната си кариера служи също така и във Видинския крепостен батальон, 3-ти гаубичен полк и като адютант на Планинската дивизия.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (1901)
- Поручик (1904)
- Капитан (15 октомври 1908)
- Майор (14 август 1916)
- Подполковник (1919)
- Полковник (6 май 1923)
- Генерал-майор (31 октомври 1930)
Награди редактиране
- Народен орден „За военна заслуга“, IV степен на военна лента (1917)
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1921)
Образование редактиране
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1901)
- Академия на ГЩ в Брюксел (1910 – 1912)
Бележки редактиране
- ↑ Петровъ, Сребренъ п. Македонското дѣло преди и прѣзъ 1895 г. въ България // Илюстрация Илиндень VI (7 (57)). София, Издание на Илинденската Организация, май 1934. с. 8.
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 75. (Цит: ВИ №86, 10 септември 1910; ВИ, № 20, 20 април 1912; Списък на действащите офицери (1911), с. 312)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 25
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 149 – 150
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 183.