Здравко Попов (философ)

български философ и дипломат
Вижте пояснителната страница за други личности с името Здравко Попов.

Здравко Василев Попов е български философ, дипломат и университетски преподавател.

Здравко Попов
български философ и дипломат
Роден
1951 г. (73 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
Школафеноменология, херменевтика
Интересионтология, антропология
ПовлиянПлатон, Имануел Кант, Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Пол Рикьор

Биография редактиране

Роден е в Бургас. Завършва философия и психология в Софийския държавен университет (1972 – 1976). Защитава докторска дисертация на тема „Митът като философски проблем“ (1994).[1] Специализира в областта на хуманитарните науки в Университета „Ла Сапиенца“ в Рим (1982 – 1983); в областта на външната политика и дипломацията във Вашингтон, САЩ (1991); в областта на политиката за сигурност в Отава, Канада (1992); в областта на публичната политика в Лондон, Великобритания (2005).[2]

Учител по философия в Националната гимназия за древни езици и култури (1988 – 1990).

Редовен преподавател в Софийския университет от 1977 до 2017 г. Доцент по философия от 1997.[1] Хоноруван преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1984 – 1990), Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (1995 – 2000) и Нов български университет (2000 – 2003).[2]

Бил е външнополитически съветник на Президента на България д-р Желю Желев (1990 – 1992). Член на Централната комисия за борба с малолетната престъпност към Министерския съвет (1999 – 2001). Член на Съвета по евроатлантическа и европейска интеграция към Президента на България г-н Георги Първанов (2002 – 2006).[2]

Основател и председател на борда на директорите на радио-телевизия „7 дни“ (1993 – 1994).

Президент на УНИЦЕФ България (1997 – 2003).

Основател и директор на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи (2003-2006).[2]

От 2005 г. до 2006 г. е национален представител в Направляващия комитет на Колежа по европейска сигурност и отбрана в Брюксел и член на борда на директорите на Института за изследвания на сигурността на ЕС в Париж.[2]

Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Чешката република от 30 май 2006 до 30 юли 2010 г.[2]

Главен редактор на сп. „Дипломация“ от 2012 г. Президент на Института за публична политика от 2012 г.

Признание и награди редактиране

  • Орден „Франсиско де Миранда“, получен от Президента на Венецуела (1992)
  • „Лавров венец“ (сребърен), получен от Министъра на външните работи (2007)
  • Медал „Св. св. Кирил и Методий“ (златен), получен от Духовния глава на Чешката и Словашката православна църква (септември 2010)
  • Голям военен кръст (Militare Ordine del Collare di Santa Agata dei Paterno) (октомври 2012)
  • Distinguished Fellow на Ню Уестминстър Колидж, Ванкувър, Канада (април 2013)

Библиография редактиране

  • (съставител) Мит и философия. София: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 1991, 2016.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране