Здравко Василев Стоичков е дългогодишен национален състезател по вдигане на тежести. Състезава се в категория до 75 кг и до 82,5 кг.

Здравко Стоичков
български щангист
Роден
2 юли 1964 г. (59 г.)
Медали
Европейско първенство по вдигане на тежести
Златен медал Витория 1984 до 75 кг
Сребърен медал Катовице 1985 до 82,5 кг
Межд. турнир „Черно море“
Златен медал Варна 1984 до 75 кг

Става европейски и световен шампион по вдигане на тежести, европейски шампион за мъже и победител в олимпийския турнир „Дружба“ през 1984 г.

Роден е в Търговище, където започва и своята кариера. Забелязва го местният треньор по вдигане на тежести Петър Маринов, когато Здравко е на 11 години. Под ръководството на Маринов е до 14-годишна възраст, когато отива да учи в най-титулуваното тогава училище „Олимпийски надежди“. През 1980 г. става майстор на спорта, а през 1982 г. – национален състезател.

Първият му международен турнир е през 1981 г. в Румъния, където става първи. На първото си Европейско първенство за юноши, през 1983 г. в категория до 75 кг в Сан Марино, Здравко взима златото. Същата година той участва и на Световно първенство за юноши, където отново става първи. А през 1984 г. на Европейското първенство в Испания за мъже той отново става първи. Олимпиадата в САЩ, Лос Анджелис същата година е бойкотирана от СССР, България и други държави и се провежда първенство наречено олимпийски турнир „Дружба“, където Здравко става първи отново в същата категория и прави три световни рекорда за юноши неподобрени и до днес. На този турнир Здравко вдига 167,5 кг в изхвърлянето и 211 кг в изтласкването. Прави двубой от 377,5 кг, а Олимпийският шампион станал в САЩ е Карл-Хайнтц Радшински с двубой от 340 кг. И така Здравко Стоичков е лишен от олимпийската и световна титла заради политическите разправии на дадените държави. На следващата година той е принуден да качи на горната категория до 82,5 кг, за да може Александър Върбанов да е без конкуренция. В периода от 1985 до 1987 г. Здравко има само един сребърен медал от Европейското първенство 1985 г., заради множество контузии, които са породени от внезапното качване на горната категория. В началото на 1988 година Здравко слага край на своята кариера. Същата година на 04.05 се ражда първият му син Николай Здравков Стоичков. В периода между 1988 и 1995 г. Здравко се занимава със залата по вдигане на тежести на Славия, в която и до днес е старши треньор, също така за известно време се подвизава и като звоен командир в спортната школа на Славия. През 1995 г. той започва да тренира отново за да вдига за немския клуб „Дурлах“. Там са много доволни от Здравко, от тежести които вдига и от него самия, там той изкарва 8 сезона до 2003 г. когато принуден заради контузия решава да се откаже. Оттогава той започва сериозно да се занимава като треньор в Славия. А през 2007 г. той получава предложение да стане треньор на националния ни отбор за юноши, девойки, кадети и кадетки и той приема. Провежда 3 състезания в периода 2007 – 2008 г., 1 европейско за кадети и 2 за юноши, спечелените медали от състезателите са 6 златни, 6 сребърни и 15 бронзови. На Европейското първенство за юноши 2007 в Тенерифе момчетата отборно заемат трето място. Здравко става треньор на мъжкия национален отбор на България през 2009 година и води тима на Европейското в Букурещ. Стоичков също така подготвя и юношите и девойки за европейското същата година където се печелят 15 медала.

Филмография редактиране