Отваря главното меню
НЗОК заплаща медицински дейности по клинични пътеки

Здравното осигуряване като част от общественото осигуряване покрива осигурителните рискове от заболяване и трудова злополука. Води началото си от ХІХ век като клон на личното застраховане.

ИсторияРедактиране

Пионер в областта на общественото здравно осигуряване е канцлерът Ото фон Бисмарк въвеждайки Закон за здравно осигуряване на работниците в Германската империя – в сила от 21 юни 1883 г. Бисмарк се цели със закона и да спечели работниците за държавата – социална група от населението, обикновено с ниски доходи. С течение на времето делът на покритите осигурителни рискове с осигурителните вноски нарства.

През 1911 г. в Германската империя с приетия Закон за застраховането е предвидено покриването на осигурителните рискове от заболяване и трудова злополука и на германските служители. По този начин социалната база на общественото здравно осигуряване се разширява. За целевата група на хората с високи доходи, както и за субектите самостоятелно учредили частни здравноосигурителни дружества е въведена ниска първоначална здравноосигурителна вноска към общественото здравно осигуряване, която в течение на времето е изравнена със заплащаната от останалите германски граждани.

БългарияРедактиране

В България началото на здравното осигуряване е поставено със Закона за здравното осигуряване от 1918 г., с който се осигурява помощ за работниците и служителите при злополука и болест. През 1903 г. в България е въведена безплатна медицинска помощ в държавните здравни заведения за определени категории български граждани, които по една или друга причина са в невъзможност да заплащат за лечението си. Броят на имащите право на такава помощ непрекъснато нараства, за да достигне в началото на 40-те години на 20 век до 1 200 000 българи, т.е. около 18% от населението на страната по онова време. Комунистическата пропаганда след Деветосептемврийския преврат създава в обществото погрешна представа, че до 9 септември 1944 г. медицинското обслужване е било платено и се е извършвало на базата на частната практика, въпреки че, поради ограничените възможности на държавата на практика безплатна помощ са могли да получат сравнително малък брой хора.[1]

По времето на социализма в България, медицинската помощ в пълен обем по закон е безплатна за гражданите, а стойността ѝ се покрива от държавния бюджет.

През 1998 г. 38-то Народно събрание приема Закон за здравното осигуряване (ЗЗО). С него в България е възстановено задължителното здравно осигуряване с единствен и монополен държавен оператор на пазара на общественото здравно осигуряване - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която започва да функционира от 15 март 1999 г. Основната ѝ задача по закона е да осъществява и администрира задължителното здравно осигуряване в България, в частта му по управлението на събраните средства и заплащането на използваните здравни дейности и лекарства (в определен обхват и обем) в полза на здравноосигурените лица.

Пръв управител на НЗОК е Стефан Софиянски, а от 2010 г. - д-р Нели Нешева, специалист по „Акушерство и гинекология”, работила в периода 2000/07 г. във водещи фармацевтични компании.

В началото на 2010 г. с НЗОК избухва публичен скандал за липсата на 450 млн. лв. – средства събрани от осигурителни вноски и изчезнали по време на управлението на предходния управител на касата – Жени Начева, която е обвиняема към 2010 г. за две престъпления по служба.[2][3] Съгласно закона, контролът по изпълнението на бюджета на НЗОК се осъществява от Сметната палата.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Н. Константинов, Социално осигуряване в България. София, НОИ. 2001