Здуне (община Гостивар)
Тази статия е за положкото село. За поречкото вижте Здуне (община Брод).
Здуне или Здуние или Здуня (тъй като н е палатализиран, се среща и изписване Здунье, на македонска литературна норма: Здуње; на албански: Zdunje) е село в Северна Македония, в община Гостивар.
| Здуне Здуње | |
| — село — | |
 Панорама на Здуне | |
  Здуне | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 548 m |
| Население | 2140 души (2002) |
| Пощенски код | 1230 |
| Здуне в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на левия бряг на Вардар, точно преди реката да навлезе в Гостивар и на практика днес е квартал на града.
История редактиране
В началото на XIX век Здуне е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Здуне. — Има 1 джамия и развалини отъ стара църква, св. Георги, при които прѣди нѣколко години българитѣ сѫ клали курбанъ въ деня на святеца; и това село намалява поради изселването на българитѣ.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Здунье има 65 жители българи християни, 300 турци и 120 арнаути мохамедани.[2]
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Здуние има 64 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война 1 човек от Здуне е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] През войната в селото влизат сръбски войски. По време на Втората балканска война сърбите го бомбардират, а после запалват. „Ония, които сѫ бѣгали отъ огъня, сѫ били причаквани и застрѣлвани. На нѣколко мѣста така сѫ паднали убити хора на купчини, между които и майки съ бозайничета и малолѣтни дѣца.“
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Здуне е център на Долнойеловешката община от 4 села в Горноположкия срез и има 90 къщи с 441 жители българи, турци и албанци.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 2140 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 467 |
| албанци | 998 |
| турци | 659 |
| роми | 9 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 6 |
Личности редактиране
- Родени в Здуне
Григор Велянов Яковлев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина, убит при Пониква, Кочанско[8]
Феим Йонузи, местен лидер на Бали Комбетар
Хади Незир (р. 1952), политик от Северна Македония, депутат от Демократическата партия на турците на Македония
Бележки редактиране
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 814.