Зеленград (дем Нестрам)

селище в Гърция, Западна Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Зеленград.

Зèленград (на гръцки: Μεσόβραχο, Месоврахо, катаревуса: Μεσόβραχον, Месоврахон, до 1927 година Ζέλεγκραδ, Зеленград[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

Зеленград
Μεσόβραχο
— село —
Гърция
40.465° с. ш. 20.9878° и. д.
Зеленград
Западна Македония
40.465° с. ш. 20.9878° и. д.
Зеленград
Костурско
40.465° с. ш. 20.9878° и. д.
Зеленград
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина1090[1] m
Население3 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 23 километра югозападно от град Костур, до границата с Албания в подножието на планината Алевица. На север Зеленград граничи с Ревани (Дипотамия), на юг с Омотско (Ливадотопи), на изток с Гърлени (Хионато) и на запад с Калевища (Кали Вриси). Според албански източник преди 1923 година Зеленград има следните махали: Качаунска махала (Mehalla e Kaçaunë, идващи от Воля, село южно от Зеленград), Бейковска махала (Mehalla e Bejkollare), Отвъдната махала (Mehalla e Përtejme) и Отсамната махала (Mehalla e Përketejme).[3]

В Османската империя

редактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 23 християнски семейства и едно мюсюлманско под името Зеленовад.[4] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зеленгот (Zélengot) живеят 900 гърци.[5] Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Зеленград има 45 помашки домакинства и 157 жители-помаци от мъжки пол.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зеленград е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 50 къщи.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско - с 350 жители.[8]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Зеленград е обозначено като албанско селище.[9]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[10]

Според албански източници в селото преди 1923 година има следните фамилии Бейкови (Bejkollarë), Кърлеви (Kërlellarë), Кичови (Kiçollarë), Ламчови (Lamçurët), Синанови, (Sinançe/llarët), Волеви (Voljarët).[3]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Зеленград остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зеленград има 40 къщи славяни мохамедани.[11]

През 20-те година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 60 души[12] или според други данни 18 семейства със 72 души.[13] В 1926 година селото е прекръстено на Месоврахон, в превод между върхове.

В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.[14]

По време на Гръцката гражданска война в селото са образувани банди от гръцки бежанци, които тероризират околните български села и особено съседното село Калевища.[1] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[15] По време на войната част от жителите на Зеленград търсят убежище в по-безопасните села и след края на войната не се връщат в селото.[1]

От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 304[1] 260[1] 93[1] 110[1] 55[1] 48[1] 27[1] 16[1] 58[1] 42 6
  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 522. (на албански)
  4. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 116. (на турски)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 119.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesovraho Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  10. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен на 27 февруари 2008 
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesovraho., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040602/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/112.htm, посетен на 27 февруари 2008 
  16. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  17. Информатор е Зия Мурат Бейколари, на 66 години, неграмотен от Зеленград, към 7 август 1976 година живеещ в село Бичакан, Лушня.
  18. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 522 - 523. (на албански)