Зелен анолис

вид влечуго

Зелен анолис (Anolis carolinensis) е малък дървесен гущер от семейство Polychrotidae, разпространен в югоизточната част на САЩ и някои от антилските острови. Поради способността си да променя цвета на тялото често видът е наричан Американски хамелеон, макар да няма пряка родствена връзка със същинските хамелеони. Видът е незастрашен от изчезване.

Зелен анолис
Male Anolis carolinensis.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Dactyloidae
род:Анолиси (Anolis)
вид:Зелен анолис (A. carolinensis)
Научно наименование
F.Voigt, 1832 г.
Зелен анолис в Общомедия
[ редактиране ]

РазпространениеРедактиране

Видът е естествен обитател на Северна Америка, основно в югоизточната част на континента. Най-разпространен е по атлантическото крайбрежие в щатите Северна Каролина, Южна Каролина, Флорида, Джорджия и крайбрежието на Мексиканския залив в Тексас. Видът е интродуциран в Хаваи и островите Огасавара в Тихи океан

ПоведениеРедактиране

Зеленият анолис е териториално животно. Наблюдавани са случаи, в които мъжки се бие с образа си в огледало. Стресът при тях може да бъде усетен по постоянния кафяв оттенък, черен полукръг зад окото и хроничната летаргия. Когато са в опасност е възможно да откъснат опашката си и да избягат. Това обаче не причинява болка на гущера. Опашката израства отново по-късно.

Зелените анолеси нямат зъби. Поради това те не могат и да хапят. Въпреки това като се защитават отварят уста и стискат с венци. Това обаче не може да причини нараняване на кожата. Гущерите от този вид са изключително любопитни същества.

ПодвидовеРедактиране

  • Anolis carolinensis carolinensis
  • Anolis carolinensis seminolus

ОписаниеРедактиране

Възрастните мъжки обикновено са с дължина 12,5 – 20,3 см, от която около 60 – 70% е на опашката, а тази на тялото е до 7,5 см. Теглото е около 3 – 7 грама.[2][3][4][5]

ОцветяванеРедактиране

Типичната окраска на зеленото аноле варира от най-ярко зелен цвят до тъмно кафяв. Това се дължи на три слоя пигментни клетки или хроматофори: на ксантофорите се дължи жълтата пигментация, на цианофорите – синята, а на меланофорите – кафява и черни пигментация.

Има изключения, които се дължат на генна мутация. В индивидите липсва един от пигментните гени. Така при тях липсват ксантофорите и екземплярите са оцветени в синьо. Тези екземпляри напоследък се превръщат в хит в търговията на гущера като домашен любимец. В естествени природни условия тази мутация се проявява при 1 от всеки 20 000 индивиди. При друга мутация липсват цианофори. Тези идивиди рядко оцеляват в природата поради липсата на зелено оцветяване, което служи за камуфлаж.

РазмножаванеРедактиране

 
Чифтосване

Размножителният сезон при зелените анолиси продължава от април и завършва през август, възможно е да продължи и до септември. При ухажването мъжките придобиват ярък зелен цвят и поднасят уловено насекомо на женската. Ако женската е готова тя приема насекомото. При чифтосването мъжкият захапва кожна гънка на шията заема позиция и опложда женската. След около 2 до 4 седмици от чифтосването женската снася 1 – 2 яйца. Така продължава няколко дена като обикновено снася до десетина. Заравя ги в почвата и дотук приключва грижата за новото потомство. След около 30 – 45 дни се излюпват малките. Малките трябва сами да търст храна и допълнително да се пазят от гущери от своя вид, които проявяват канибализъм.

ИзточнициРедактиране

  1. Anolis carolinensis (F.Voigt, 1832). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. John B. Jensen. Amphibians and Reptiles of Georgia. University of Georgia Press, 2008. Green Anole p. 296. ISBN 0820331112
  3. Savannah River Ecology Laboratory
  4. Animal Diversity Web, p. 1
  5. Animal Diversity Web, p. 2