Земеделски каси

(пренасочване от Земеделска каса)

Земеделските каси са втората по значимост (след Българска народна банка) кредитно-спестовна институция в България през първия четвърт век след Освобождението от турско владичество.

Заработват от септември 1879 година[1] като наследници на общополезните каси от османско време със същото основно предназначение – поддръжка на дребните селски стопани и ликвидиране на лихварството. Вследствие от Руско-турската освободителна война по-голямата част от средствата на общополезните каси са разграбени или несъбираеми.[2] Още от началото на дейността си земеделските каси в Княжество България се ползват с кредит от БНБ[1], която влага в тях между 10 и 30 % от активите си през 80-те години на XIX век[3]. Съгласно устава, одобрен през юли 1878 от временните руски власти, другите основни източници на средства са частните вноски в пари и в натура.[2] Към 1895 броят на влоговете достига 10 000, а размерът им – към 9 милиона лева.[4] По това време, съгласно закон от края на 1894 година, в касите започват да постъпват отчисления от поземления данък, въведен при управлението на Народната партия, а управлението им е пряко подчинено на Министерството на земеделието и търговията.[5] Освен с лични и ипотечни заеми, земеделските каси се занимават с текущи сметки на земеделските кооперации, финансират общини за закупуване на добитък и строеж на стопански сгради, вършат операции на БНБ в селища, където банката няма клонове.[1] Въпреки относително ниската лихва, която предлагат (9 %), те не успяват да се справят с лихварството и натрупват значителни просрочия на задълженията си към централната банка. Това налага на правителството на Константин Стоилов да вземе през 1896 година така наречения „Земеделски заем“ от френски и австрийски банки, решил отчасти двата проблема.[6] През 1903 капиталът на земеделските каси достига 47 милиона лева. В края на същата година, при Втория стамболовистки режим, те са окончателно одържавени и преустроени в Българска земеделска банка.[1]

Източници редактиране

  1. а б в г Енциклопедия „България“. Том 2. София, Издателство на БАН, 1981, с. 714
  2. а б Христофоров, Асен. Избрани произведения и документи. Том 1. София, Българска народна банка, 2010. ISBN 978-954-8579-35-3. с. 334-335. Посетен на 02.05.2015.
  3. Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм. Том 2. София, Фондация Българска наука и култура, Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5. с. 353. Посетен на 02.05.2015.
  4. Христофоров 2010, с. 350.
  5. Аврамов 2007, с. 349.
  6. Аврамов 2007, с. 350 – 354.